Ърлевци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ърлевци
`Рлевци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.735° с. ш. 21.6411° и. д.
Ърлевци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Велес
Географска област Грохот
Надм. височина 501 m
Население (2002) 18 души
МПС код VE

Ърлевци или понякога книжовно Хърлевци (на македонска литературна норма: `Рлевци или Р`левци) е село в северния дял на община Велес, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Ърлевци е разположено в близост до Скопската котловина, на малка хълмиста територия, поради което средната му надморска височина е 501 м. Землището на селото е 24,6 км2, от които горите са 1934 ха, обработваемите земи 385 ха, а пасищата 129 ха. Жителите на Ърлевци се занимават главно със земеделско-скотовъдна дейност.[1]

Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).[2] Във ветрешността е запазена ценна възрожденска украса.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ярлевци е посочено като село със 17 домакинства със 76 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ърлевци е населявано 280 българи християни.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърлевци има 160 българи екзархисти.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хърлевци (Hrlevci) като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година в селото живеят 18 жители, всичките самоопределящи се като македонци.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Ърлевци
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Гьошев (1879 – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Кушев (1896 – 1922), български военен и революционер, войвода на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922
  • Flag of Bulgaria.svg Мане Кратовски (? – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населени места во Општина Велес
  2. Чашкарска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  3. Дел од црквите во велешко останаа само на фотографии (фото). // Ти Реков Ми Рече – Сè за мојот Велес. Посетен на 24 юни 2016.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 180 – 181.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 118 – 119.
  7. Leonhard Schultze Jena. „Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder“, Jena, G. Fischer, 1927
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 706.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 706.
     Портал „Македония“         Портал „Македония