Ращани (община Велес)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ращани.
| Ращани Раштани | |
| — село — | |
  Ращани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 380 m |
| Население | 286 души (2002) |
| Пощенски код | 1408 |
| МПС код | VE |
| Ращани в Общомедия | |
Ращани (на македонска литературна норма: Раштани) е село в община Велес на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в равнината на десния бряг на Вардар в долината на река Тополка в подножието на рида на Голешница Грохот. Отдалечено е на 9 км от административния град Велес. Землището му е с големина от 12,1 км2, като преобладават пасищата, които са 660 ха. Обработваемите земи са 487 ха.[1] Църквата „Света Троица“ в селото е дело на Андон Китанов.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Кория, югозападно от Ращани, се намират останки от селице, за което се смята, че има четири фази на обитаване: богат пеонски град; антична македонска крепост от времето на Филип V и Персей, завладяна от римската републиканска войска; късноримски период (4 век) и средновековен период.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бащани е посочено като село с 20 домакинства със 74 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ращани е чисто българско село с 260 жители българи християни.[5]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращане има 152 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ращани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Ращани е част от Банишка община във Велешка околия на Скопски окръг и има 175 жители.[8]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Ращани (Raštani) като българско християнско село.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Г. Шенков от Прилеп е български кмет на Ращани от 22 септември 1941 година до 23 май 1942 година. След това кметове са Анастас Ст. Баджуков от Ново село, Струмишко, (23 май 1942 - 13 август 1943) и Владимир Т. Чочков от Дебър (13 август 1943 - 9 септември 1944).[10]
Според преброяването от 2002 година в селото живеят 286 души, всички македонци.[11] В селото има начално училище.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ращани
Петър Алчев (1880 – 1956), югославски социалистически деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Населени места во Општина Велес
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Петковска, Андриана. Магистралниот пат Via Axia во долината на Вардар во римско време. Магистерска теза. Скопје: Филозофски факултет, 2024, с. 181-182.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 89.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
| |||||||||||
