Белещевица
| Белещевица Белештевица | |
| — село — | |
 Стари къщи в селото | |
  Белещевица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Велес |
| Географска област | Грохот |
| Надм. височина | 260 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 1408 |
| МПС код | VE |
| Белещевица в Общомедия | |
Белещевица (на македонска литературна норма: Белештевица) е малко селце в западния дял на община Велес, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селището е разположено в северозападната падина на рида Грохот, който се допира до десния бряг на река Вардар. Надморската му височина е 260 м и е отдалечено на 10 km от град Велес. Селото е равнинно с площ от 7,7 km2, от които обработваемата земя e 93,8 ха, пасищата - 255,8 ha, а на горите се падат 421,8 ha.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Белешевица е посочено като село с 6 домакинства с 22 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година. селото е населявано от 100 жители, всички българи.[2]
В началото на XX век цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белещевица има 64 българи екзархисти.[3] При избухването на Балканската война двама души от Белещевица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Белещевица (Beleštevica) като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 15 жители, всички македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Белещевица
Януш Трайчев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рода на 9 велешка дружина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184-185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 729.
| |||||||||||
