Карабунище

Карабунище
Карабуниште
— село —
Поглед на Карабунище
Поглед на Карабунище
41.8097° с. ш. 21.6536° и. д.
Карабунище
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областГрохот
Надм. височина501 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1408
МПС кодVE
Карабунище в Общомедия

Карабунище (на македонска литературна норма: Карабуњиште[1][2] или Карабуниште[3]) е село в северозападния дял на община Велес, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на рид, поради което надморската му височина е около 500 м. Намира се на дясната страна на река Вардар, откъм Таорската клисура. Землището му е 12,6 км2, като обработваемата земя е 69 ха, пасищата 39 ха, а горите са 1106 ха. Селото е безлюдно.[1][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Карабунище

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Карабунище е посочено като село с 11 домакинства с 43 жители българи и 6 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Карабунище е населявано от 153 жители, като 128 били българи, а 25 турци.[5]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Карабунища има 80 българи екзархисти.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Карабунище (Karabunište) като българо-албанско село.[7]

Манастирът „Свети Илия“, който не е изписан, е построен в 1965 година и осветен от митрополит Гаврил Повардарски.[8]

„Свети Илия“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карабунище

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  2. Община Велес на сайта на македонското министерство на местното самоуправление, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930224659/http://www.mls.gov.mk/map.aspx?sm=29&mapid=27, посетен на 29 септември 2007 
  3. а б Официален сайт на Община Велес
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Башиноселска парохија - цркви // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.