Направо към съдържанието

Христо Старачки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стефанов.

Христо Стефанов – Старачки
Риста Стефановић – Старачки
сръбски революционер

Роден
1870 г.
Починал
1940 г. (70 г.)
Христо Стефанов – Старачки в Общомедия

Христо Стефанов – Старачки (на сръбски: Риста Стефановић – Старачки или Rista Stevanović - Starački) е сърбомански революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Стефанов е роден в село Старац, тогава в Османската империя.[1] По професия е учител.[2]

След като Василие Търбич създава сръбски комитет в Ябланица, отива в Старац и прави Христо Стефанов председател на местния революционен комитет от 30 души.[3] В края на 1903 година става куриер на Търбич.[4]

Към 1905 година е самостоятелен войвода и действа в района на планината Козяк, като е подчинен на шефа на горския щаб за Източното Повардарие на сръбския комитет Илия Йованович.[5]

По-късно Старачки е изключен от организацията и става нощен стражар в Белград.[1][6] Многократните му молби до Централния комитет да му се даде отново чета са отхвърлени.[1] Напуска нощната стража и пътува до Ристовац, Пирот и Крагуевац.[1] В 1908 година Старачки е секретар на Петнадесетия конгрес на сръбските земеделски задруги в Лесковац.[2] В 1924 година Старачки, Янко Пешич и Данил Димитриевич отварят фабрика за обувки във Враня.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Dokumenti o spoljnoj politici Kraljevine Srbije: dodat. 1-3. Srpska akademija nauka i umetnosti, 2008. Овај Одбор износи још један пример туђег утицаја а то је: Риста Стевановић звани Старачки, (родом је из Старца) био је раније четник и вођа па је као неваљао искључен. Овај је човек (прошлог лета) био у ноћним стражарима [...] Риста Старачки, бивши четник 35-40 год. из Прешева, био после четовања неко време ноћни стражар.
  2. а б Rad kongresa. Т. 12. Dositije obradović, 1908. с. 28. Секретар, Риста Стевановић, учитељ
  3. Trbić, Vasilije. Memoari: 1898-1912. Kultura, 1996. с. 35. Прво организујем село Јабланицу, које је имало око 15 кућа, а затим отпочнем организовање села Старца, и кад сам већ имао тридесетак људи добро организованих и оданих, изаберем између њих некога Ристу Илића, који се доцније звао Риста Старачки... (на сръбски)
  4. Краков, Станислав. Пламен четништва. Београд, 1930. с. 132. Посетен на 27 юни 2015.[неработеща препратка]
  5. Краков, Станислав. Пламен четништва. Београд, 1930. с. 198. Посетен на 27 юни 2015.[неработеща препратка]
  6. Dokumenti o spoljnoj politici Kraljevine Srbije 1903-1914: dodatak 2. Organizacija Srpska odbrana 1906. godine. Srpska akademija nauka i umetnosti. Ми никада нећемо дати свoj глас да се поново упутуjу: Довезенски, Ванђел Скопљанац, Емилио Милутиновић, Joван Пешић, Владимир Ковачевић, Риста Старачки а и Тренко Pyjaновић.
  7. Miodrag Pešić. Vranje. Samoupravna interesna zajednica kulture ops̈tine Vranje, 1975. Јанко Пешић, Риста Стевановић и Данило Димитријевић удружили су капитал 1924. године и отворили фабрику обуће у „Марганској кафани" (у главној улици, где је сада сервис...