Христо Старачки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стефанов.

Христо Стефанов – Старачки
Риста Стефановић – Старачки
сръбски революционер

Роден
Починал
1940 г. (70 г.)
Христо Стефанов – Старачки в Общомедия

Христо Стефанов – Старачки (на сръбски: Риста Стефановић – Старачки или Rista Stevanović - Starački) е сърбомански революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Стефанов е роден в село Старац, тогава в Османската империя.[1] По професия е учител.[2]

След като Василие Търбич създава сръбски комитет в Ябланица, отива в Старац и прави Христо Стефанов председател на местния революционен комитет от 30 човека.[3] В края на 1903 година става куриер на Търбич.[4]

Към 1905 година е самостоятелен войвода и действа в района на планината Козяк, като е подчинен на шефа на горския щаб за Източното Повардарие на сръбския комитет Илия Йованович.[5]

По-късно Старачки е изключен от организацията и става нощен стражар в Белград.[1][6] Многократните му молби до Централния комитет да му се даде отново чета са отхвърлени.[1] Напуска нощната стража и пътува до Ристовац, Пирот и Крагуевац.[1] В 1908 година Старачки е секретар на Петнадесетия конгрес на сръбските земеделски задруги в Лесковац.[2] В 1924 година Старачки, Янко Пешич и Данил Димитриевич отварят фабрика за обувки във Враня.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Dokumenti o spoljnoj politici Kraljevine Srbije: dodat. 1-3. Srpska akademija nauka i umetnosti, 2008. Овај Одбор износи још један пример туђег утицаја а то је: Риста Стевановић звани Старачки, (родом је из Старца) био је раније четник и вођа па је као неваљао искључен. Овај је човек (прошлог лета) био у ноћним стражарима [...] Риста Старачки, бивши четник 35-40 год. из Прешева, био после четовања неко време ноћни стражар.
  2. а б Rad kongresa. Т. 12. Dositije obradović, 1908. с. 28. Секретар, Риста Стевановић, учитељ
  3. Trbić, Vasilije. Memoari: 1898-1912. Kultura, 1996. с. 35. Прво организујем село Јабланицу, које је имало око 15 кућа, а затим отпочнем организовање села Старца, и кад сам већ имао тридесетак људи добро организованих и оданих, изаберем између њих некога Ристу Илића, који се доцније звао Риста Старачки... (на сръбски)
  4. Краков, Станислав. Пламен четништва. Београд, 1930. с. 132. Посетен на 27 юни 2015.
  5. Краков, Станислав. Пламен четништва. Београд, 1930. с. 198. Посетен на 27 юни 2015.
  6. Dokumenti o spoljnoj politici Kraljevine Srbije 1903-1914: dodatak 2. Organizacija Srpska odbrana 1906. godine. Srpska akademija nauka i umetnosti. Ми никада нећемо дати свoj глас да се поново упутуjу: Довезенски, Ванђел Скопљанац, Емилио Милутиновић, Joван Пешић, Владимир Ковачевић, Риста Старачки а и Тренко Pyjaновић.
  7. Miodrag Pešić. Vranje. Samoupravna interesna zajednica kulture ops̈tine Vranje, 1975. Јанко Пешић, Риста Стевановић и Данило Димитријевић удружили су капитал 1924. године и отворили фабрику обуће у „Марганској кафани" (у главној улици, где је сада сервис...
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия