Ракле
| Ракле Ракле | |
|---|---|
| — село — | |
 Стенопис от „Свети Атанасий“ | |
  Ракле | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 497 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Ракле в Общомедия | |
Ракле (на македонска литературна норма: Ракле) е село в Община Прилеп, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в югоизточното подножие на Бабуна планина в района на Раец, източно от общинския център Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ракле е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1864 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бакле е посочено като село във Велешка каза с 60 домакинства и 276 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ракле има 580 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ракле има 616 българи екзархисти.[4]
Край село Ракле се намира връх Ножот, на който на 14 юли 1907 г. се води една от най-кръвопролитните битки на революционното движение на българите от Македония и Одринско срещу османски войски останала в историята като Битката на връх Ножот.
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, всички македонци.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ракле
Алекса Н. Стоянов (? - 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин[6]- Милан Николов (? - 1907), четник от ВМОРО, убит при Ясенова глава[6]
- Тале Ангелев Карев, български революционер от ВМОРО[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Ракле. // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г. Архив на оригинала от 2014-03-13 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-11
- ↑ а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
| |||||||||||
Портал „