Ракле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ракле
Ракле
— село —
Стенопис от „Свети Атанасий“
Стенопис от „Свети Атанасий“
Macedonia relief location map.jpg
41.4219° с. ш. 21.7497° и. д.
Ракле
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Раец
Надм. височина 497 m
Население (2002) 7 души
МПС код PP
Ракле в Общомедия

Ракле (на македонска литературна норма: Ракле) е село в Община Прилеп, Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югоизточното подножие на Бабуна планина в района на Раец, източно от общинския център Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ракле е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1864 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бакле е посочено като село във Велешка каза с 60 домакинства и 276 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ракле има 580 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Ракле има 616 българи екзархисти.[4]

Край село Ракле се намира връх Ножот, на който на 14 юли 1907 г. се води една от най-кръвопролитните битки на революционното движение на българите от Македония и Одринско срещу османски войски останала в историята като Битката на връх Ножот.

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, всички македонци.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Црква „Свети Атанасиј“, село Ракле. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.182-183.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Прилеп Flag of Prilep.png
Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица

Исторически села: Мелница | Пещерица | Писокал

     Портал „Македония“         Портал „Македония