Ракле
|
Ракле Ракле |
|
|---|---|
| — село — | |
 Стенопис от „Свети Атанасий“ |
|
  Ракле |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 497 m |
| Население (2002) | 7 души |
| МПС код | PP |
| Ракле в Общомедия | |
Ракле (на македонска литературна норма: Ракле) е село в Община Прилеп, Северна Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в югоизточното подножие на Бабуна планина в района на Раец, източно от общинския център Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ракле е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1864 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бакле е посочено като село във Велешка каза с 60 домакинства и 276 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ракле има 580 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Ракле има 616 българи екзархисти.[4]
Край село Ракле се намира връх Ножот, на който на 14 юли 1907 г. се води една от най-кръвопролитните битки на революционното движение на българите от Македония и Одринско срещу османски войски останала в историята като Битката на връх Ножот.
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, всички македонци.[5]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Ракле. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.182-183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Прилеп | 
| |
|---|---|---|
| Прилеп | Алинци | Беловодица | Беровци | Бешище | Бонче | Вепърчани | Веселчани | Витолище | Волково | Върбско | Галичани | Голем Радобил | Големо Коняри | Гугяково | Дабница | Дрен | Дуйне | Ерековци | Живово | Загорани | Кадино село | Кален | Канатларци | Клепач | Кокре | Крушевица | Кърстец | Ленище | Лопатица | Мажучище | Мал Радобил | Мало Коняри | Мало Рувци | Манастир | Марул | Никодин | Ново Лагово | Ореовец | Пещани | Плетвар | Подмол | Полчище | Прилепец | Присад | Ракле | Селце | Смолани | Старо Лагово | Топлица | Трояци | Тополчани | Тройкърсти | Царевик | Чанище | Чепигово | Чумово | Шелеверци | Щавица
| ||
Портал „
