Направо към съдържанието

Мал Радобил

Мал Радобил
Мал Радобил
— село —
Къщи в селото
Къщи в селото
41.3728° с. ш. 21.7983° и. д.
Мал Радобил
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина790 m
Население10 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Мал Радобил в Общомедия

Мал Радобил или Мали Радобил (на македонска литературна норма: Мал Радобил) е село в община Прилеп, Северна Македония.

Селото е разположено източно от общинския център Прилеп.

Селска чешма в Мал Радобил

В XIX век Мал Радобил е село в Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мало Радобил (Radobil-malo) е посочено като село в Прилепска каза с 25 домакинства и 123 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мало Радобилъ има 168 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Малко Радобил има 160 българи екзархисти.[3]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Радобил [е] християнско свободно село около 120 къщи. Едно от най-богатите села [в Тиквеш].[4]

При избухването на Балканската война 1 човек от Мал Радобил е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В 1913 година е построена църквата „Рождество Богородично“.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители, всички македонци.[7]

Родени в Мал Радобил
  • Насе Димов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 2 рота на 4 битолска дружина[8]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  4. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 19.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  6. Црква „Раѓање на Пресвета Богородица“, село Мало Радобил // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007 
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 236.