Пещерица (село)
Пещерица Пештерица | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Население | изселено души (?) |
Пощенски код | - |
Телефонен код | - |
МПС код | - |
Пещерица в Общомедия |
Пещерица (на македонска литературна норма: Пештерица) е бивше село в южната част на Северна Македония, на територията на днешна Община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено на Ореовската река (Пещерица) на няколко километра североизочно от Прилеп на мястото на изкуственото Прилепско езеро (или Пещерица).
История[редактиране | редактиране на кода]
Край Пещерица е открито раннонеолитно селище.[1] На брега на днешния язовир е открита римска вила от III–IV век, в която са намирани монети от Константин I Велики до Теодосий I Велики.[2]
Селото е споменато в Трескавецкия поменик от XVII–XVIII век. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е производно от пещера, което е от праславянското * pektera.[3]
В XIX век Пещерица е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пещерица (Peschtéritza) е посочено като село с 18 домакинства и 88 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пещерица има 90 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пещерица (Pechteritza) има 80 българи екзархисти.[6]
Селото е потопено при създаването на Прилепското езеро.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Китаноски, Симоска, Тодоровиќ Благоја, Драгица, Ј. Населбата Пештерица и проблемот на раниот неолит во Македонија, Macedoniae Acta Archaeologica VI, Скопје, 1980, с. 9-20.
- ↑ www.kralemarko.org.mk
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
|