Канатларци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Канатларци
Канатларци
— село —
Входът на селото
Входът на селото
41.2103° с. ш. 21.5033° и. д.
Канатларци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина599 m
Население972 души (2002)
Пощенски код7514
МПС кодPP
Канатларци в Общомедия

Канатларци (на македонска литературна норма: Канатларци) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Пелагония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Канатларци в 1917 г.

В XIX век Канатларци е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Канатларци (Kanatlartzi) е посочено като село със 116 домакинства с 388 жители мюсюлмани, 153 българи и 43 цигани.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Канатларци има 915 жители, от тях 55 българи християни, 840 турци и 20 цигани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Канатларци е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 142 къщи.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Канадларци има 55 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Канатларци живеят 1110 турци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 972 жители, от които:[6]

Националност Всичко
македонци 111
албанци 1
турци 791
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 69
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-08