Блаже Дамчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блаже Дамчев
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Блаже Бошев Дамчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Блаже Дамчев е роден през 1878 година в прилепското село Загорани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО през 1896 година, заклет от войводите Мирче Ацев и Толе паша. През 1903 година е четник при Христо Оклев и участва в боя при Алинци, след което нападат Витолище с четите на Толе паша, Коло Пешков и Петър Ацев. Заловен е след краха на въстанието, изтезаван и осъден на 15 години затвор. Лежи в Битолския затвор и е освободен след Хуриета през 1909 година. Издирван е отново при обезоръжителната акция, но минава в нелегалност. Влиза в четата на Милан Гюрлуков през 1912 година и се сражава при Галичани. През 1923 година подпомага четата на Петър Костов – Пашата, но е предаден и осъден на затвор от сръбските власти.[1]

На 29 април 1943 година, като жител на Загорани, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 27.