Стоян Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Трайков
български революционер
Роден
1860 г.
Починал
3 февруари 1904 г. (44 г.)
Гробът на Толе паша и сина му Велян в селските гробища на родното им село Крушевица
Доклад на сръбския консул в Битоля Светислав Станоевич за убийството на Толе при сблъсака на четата му от 9 души с отряда на Наер паша. На капата на Толе имало български герб и пишело „свобода или смърт“, 5 февруари 1904 г.

Стоян Трайков Куликов или Толе паша[1] е български революционер, мариовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Трайков е роден през 1860 година в прилепското село Крушевица, тогава в Османската империя. Остава неграмотен. Преди освобождението на България действа като хайдутин, а след създаването на ВМОРО става четник при Мирче Ацев през 1900 година. Скоро след това е определен за войвода в Мариово. По-време на Илинденско-Преображенското въстание участва в нападението над турския гарнизон във Витолище, а по-късно се среща с обединената костурска чета на Иван Попов.

Загива на 3 февруари 1904 година в местността Кленов дол край Гугяково заедно със сина си Велян и още осем четници.[2]

За него са песните „Кондисал ми Толе паша в това село Градешница...“ и „Абре бабо, стара бабо? Кой войвода беше у вас снощи на вечеря? Дали беше Толе Паша или Петко от Маково?“[3].

Единственият оцелял в сражението четник на Стоян Трайков набързо сформира нова чета и наказва предателя на Толе паша и един шпионин от Гудяково, кмета на Брусник Ташко, гъркоманския поп от Пчанища, коджабашията във Вепърчани и Христо от Будимирци[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 96.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр.167
  3. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.93.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Орг., София, 1943, стр. 20 (и показалеца с имена)
     Портал „Македония“         Портал „Македония