Чанище
| Чанище Чаниште | |
| — село — | |
 | |
  Чанище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 47 души (2002) |
| Пощенски код | 7506 |
| Телефонен код | 048 |
| МПС код | PP |
| Чанище в Общомедия | |
Чанище или Чанища (срещат се формите Пчанище и Пчанища, на македонска литературна норма: Чаниште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География
[редактиране | редактиране на кода]Чанище е разположено в западната част на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Землището е голямо – 36,7 km2 – 1627 ha обработваеми земи и 1565 ha пасища.[1]
Селото се дели на пет махали: Копачка, Йовеска, Горна, Ямбороска и Долна.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Чано, съкратено от композита като чешките лични имена Čáslav, Čahost, полското Czasław; сравнимо е и сръбското лично име Чане, съкратено от Часлав. Точен паралел е сръбският топоним Чаничи.[3] Йордан Заимов смята българското лично име Чано за съкратено от Вълчан,[4] което според Дуриданов също е вероятно.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Чанище е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пчанище (Ptchanischté) е посочено като село с 66 домакинства и 298 жители българи и 7 цигани.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пчанища има 620 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чанища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 88 къщи.[7]
През Илинденското въстание на 2/3 октомври 1903 година в и край селото се води последното голямо сражение през въстанието. След потушаването му в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пчанища има 856 българи екзархисти.[9]
Според Георги Трайчев Пчанища има 100 къщи с 620 жители българи.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
- Преброявания[1]
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 514 | 614 | 694 | 552 | 348 | 98 | 83 | 47 |
| северномакедонци | 614 | 693 | 551 | 338 | 97 | 83 | 47 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 1 | 1 | 1 | 1 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 0 | 9 | 0 | 0 | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Чанище
Йордан Варошлия (? - 1903), български четник от ВМОРО, убит в сражение с турци, родом от Прилеп[11]- Кузо Головода (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12]
- Петко Генов Петков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[13]
- Христо Бабчорски (? - 1903), български революционер от ВМОРО[12]
- Иван Стоянов Димов ,кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Чаниште (Caniste) - Прилепско Мариово // Итар Пејо. Посетен на 3 март 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.20, бел. 15. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 20.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 176.
- ↑ Zаimov, J. Die bulgarischen Ortsnamen auf -išt- aus -itj- und ihre Bedeutung für die Siedlungeschichte der Bulgaren in den Balkanländern // Linquistique balkanique IX (2). 1965. S. 75. (на немски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 520.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 227, л. 18
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
