Пловдивски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“

Plovdivski universitet rektorat.jpg

Plovdiv, St. Augustine College.jpg
-
  • Ректорат на Пловдивския университет
  • френски колеж „Свети Августин“
Основаване 15 септември 1961 г.;
преди 59 години (1961-09-15)
Вид държавен
Ректор проф. д-р Румен Младенов[1] (от 2019 г.)
Преподаватели 550
Студенти 16 700 общо – 11 700 бакалаври, 5000 магистри (2016) МОН[2]
Местоположение Пловдив, Смолян, Кърджали, България
Сайт uni-plovdiv.bg
Map of Plovdiv.png
42.1381° с. ш. 24.7508° и. д.
Местоположение в България Пловдив
Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“ в Общомедия

Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ (или ПУ) е висше училище в Пловдив, Смолян и Кърджали, България. Той е водеща културна, образователна и научна институция.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1961 г. с Указ № 264 на президиума на народното събрание е основан Висш педагогически институт по природо-математически науки. Същия месец министърът на просветата назначава за ректор на новия институт професор Живко Ламбрев (прехвърлен от Висшия медицински институт в Пловдив), а за негов заместник е определен доцент Тодор Василев (от ВИХВП). През месец август са утвърдени и първите хабилитирани лица в Института: доц. Йордан Дуйчев (математик), доц. Асен Гълъбов (химик), доц. Златко Бонев (геолог) и доц. Борис Джурджев (философ). Тези шестима преподаватели образуват първия академичен съвет в Института. Веднага са обявени конкурси за асистенти и преподаватели. От други висши училища (предимно пловдивски) се прехвърлят десетина асистенти. Доц. Т. Василев прехвърля цялата катедра по физика – 8 души, от ВИХВП. Лесно е решен въпросът за студентите – част от кандидатите за Софийския университет, издържали успешно конкурсните изпити, според местожителството и успеха си се приемат във ВПИ.

Тържественото откриване на Института и на първата учебна година става на 15 септември 1961 г. В присъствието на официални гости, ръководители на страната и града, на преподаватели и студенти ректорът проф. Живко Ламбрев произнася слово, озаглавено „Висшият педагогически институт – ново огнище на просвета и наука“.

На 12 януари 1972 г. излиза Указ № 24 на Държавния съвет, според който Висшият педагогически институт по природо-математически науки се преобразува в Пловдивски университет. С това е поставено началото на нов етап в развитието на висшето училище.

Ректоратът на университета се помещава в сградата, където е бил Френският колеж, затворен през 1948 г.

В ПУ „Паисий Хилендарски“ работят над 900 преподаватели и служители, от които 550 висококвалифицирани щатни преподаватели – 30 професори, 160 доценти, 360 асистенти.[3]

Plovdiv, St. Augustine College 1929.png

Ректори през годините[редактиране | редактиране на кода]

период Ректор
1961 – 1968 проф. Живко Ламбрев
1968 – 1970 доц. д-р Стефан Иванов
1970 – 1972 проф. Живко Ламбрев
1972 – 1979 проф. д-р Драгомир Поборников
1979 – 1983 проф. дбн Павел Ангелов
1983 – 1989 доц. дхн Цветан Обретенов
1989 – 1993 проф. дфн Никола Балабанов
1993 – 2003 проф. дфн Огнян Сапарев
2003 – 2011 проф. дфн Иван Куцаров
2011 – 2019 проф. д-р Запрян Козлуджов
2019 – до момента проф. д-р Румен Младенов

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Днес Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ има 9 факултета, в които се обучават над 8000 редовни и около 5000 задочни студенти в повече от 40 специалности по природни, хуманитарни, обществени и икономически науки. В градовете Смолян и Кърджали са разкрити филиали на университета, както и колеж в Смолян.

Пловдивският университет разполага с библиотека, Университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, Център за кариерно ориентиране, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, университетско радио, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетските сгради са разположени на няколко места в града: сграда на Ректората (в центъра на града – ул. „Цар Асен“ 24), нова сграда (в северната част – бул. „България“ 236), сграда на ул. „Костаки Пеев“ (в близост до Ректората), сграда на Биологическия факултет (в Стария град, непосредствено до Античния театър).

Университетската библиотека е основана през 1961 г. заедно с основаването на университета. Библиотеката съдържа около 280 000 библиотечни документа от всички области на науката. Поддържа електронен каталог, който улеснява търсенето, съгласно най-съвременните изисквания на библиотечното дело.

Учебното заведение издава и вестник „Пловдивски университет“. Той е основан през 1983 г. и продължава да се издава понастоящем като отразява академичния живот в Университета. Броевете, издадени след 2004 г. са дигитализирани и могат свободно да се четат в официалния уебсайт.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Технически колеж в Смолян
Факултет по математика и информатика на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“

Филиали и колежи[редактиране | редактиране на кода]

Почивни бази[редактиране | редактиране на кода]

Пловдивският университет поддържа три почивни бази, които са на разположение за учебна дейност и почивно дело.[4]

  • Пампорово
  • Ахтопол
  • Загражден

Кандидат-студенти[редактиране | редактиране на кода]

Година Кандидати Прием За място Специалности
2007 9300 2700 3,4 54
2008 8800 3000 3 64

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Присъждане на „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2011 г. бившият футболист и селекционер на националния отбор Христо Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. Мотивите на ръководството на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и, че „[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“.[5]

Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, ръководителят на катедра „Критическа и приложна социология“ Цветозар Томов обявява публично, че напуска учебното заведение. В откритото си писмо до ректора на университета, доц. Запрян Козлуджов, Томов пише: „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на университета, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Ректорско ръководство на сайта на ПУ „Паисий Хилендарски“
  2. ↑ www2.mon.bg
  3. ↑ ПУ „Паисий Хилендарски“ – Визитна картичка
  4. ↑ uni-plovdiv.bg
  5. ↑ Христо Стоичков става „Доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. // Дневник (Икономедиа АД), 10 ноември 2011. Посетен на 13 ноември 2011.
  6. ↑ Колева, Юлиана. Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков. // Дневник (Икономедиа АД), 13 ноември 2011. Посетен на 13 ноември 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
     Портал „Образование“         Портал „Образование“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пловдивски_университет&oldid=10411727“.