Пловдивски университет
| Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ | |
|---|---|
|
 -
| |
| Основаване | 1962 |
| Вид | държавен |
| Ректор | Проф. Запрян Козлуджов[1] (от 2011 г.)[2] |
| Преподаватели | 550 |
| Студенти | 16 700 общо – 11 700 бакалаври, 5 000 магистри (2016) МОН[3] |
| Местоположение | Пловдив, Смолян, Кърджали, България |
| Уебсайт | uni-plovdiv.bg |
  Местоположение в България Пловдив | |
|
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ в Общомедия | |
Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ (или ПУ) е висше училище в Пловдив, Смолян и Кърджали, България. Той е водеща културна, образователна и научна институция.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1961 г. с Указ № 264 на президиума на народното събрание е основан Висш педагогически институт по природо-математически науки. Същия месец министърът на просветата назначава за ректор на новия институт професор Живко Ламбрев (прехвърлен от Висшия медицински институт в Пловдив), а за негов заместник е определен доцент Тодор Василев (от ВИХВП). През месец август са утвърдени и първите хабилитирани лица в Института: доц. Йордан Дуйчев (математик), доц. Асен Гълъбов (химик), доц. Златко Бонев (геолог) и доц. Борис Джурджев (философ). Тези шестима преподаватели образуват първия академичен съвет в Института. Веднага са обявени конкурси за асистенти и преподаватели. От други висши училища (предимно пловдивски) се прехвърлят десетина асистенти. Доц. Т. Василев прехвърля цялата катедра по физика – 8 души, от ВИХВП. Лесно е решен въпросът за студентите – част от кандидатите за Софийския университет, издържали успешно конкурсните изпити, според местожителството и успеха си се приемат във ВПИ.
Тържественото откриване на Института и на първата учебна година става на 15 септември 1961 г. В присъствието на официални гости, ръководители на страната и града, на преподаватели и студенти ректорът проф. Живко Ламбрев произнася слово, озаглавено „Висшият педагогически институт – ново огнище на просвета и наука“.
На 12 януари 1972 г. излиза Указ № 24 на Държавния съвет, според който Висшият педагогически институт по природо-математически науки се преобразува в Пловдивски университет. С това е поставено началото на нов етап в развитието на висшето училище.
Ректоратът на университета се помещава в сградата, където е бил Френският колеж, затворен през 1948 г.
В ПУ „Паисий Хилендарски“ работят над 900 преподаватели и служители, от които 550 висококвалифицирани щатни преподаватели – 30 професори, 160 доценти, 360 асистенти.[4]
Ректори през годините[редактиране | редактиране на кода]
| период | Ректор |
|---|---|
| 1961 – 1968 | проф. Живко Ламбрев |
| 1968 – 1970 | доц. д-р Стефан Иванов |
| 1970 – 1972 | проф. Живко Ламбрев |
| 1972 – 1979 | проф. д-р Драгомир Поборников |
| 1979 – 1983 | проф. дбн Павел Ангелов |
| 1983 – 1989 | доц. дхн Цветан Обретенов |
| 1989 – 1993 | проф. дфн Никола Балабанов |
| 1993 – 2003 | проф. дфн Огнян Сапарев |
| 2003 – 2011 | проф. дфн Иван Куцаров |
| 2011 – | проф. д-р Запрян Козлуджов |
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Днес Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ има 9 факултета, в които се обучават над 8000 редовни и около 5000 задочни студенти в повече от 40 специалности по природни, хуманитарни, обществени и икономически науки. В градовете Смолян и Кърджали са разкрити филиали на университета, както и колеж в Смолян.
Пловдивският университет разполага с библиотека, Университетско издателство, Университетски информационен център, специализирани лаборатории, езикови кабинети, мултимедийни и компютърни зали, Център за дистанционно обучение, Център за кариерно ориентиране, научноизследователско поделение, спортен център, учебен театър, университетско радио, технически центрове, обслужващи и сервизни звена. Университетските сгради са разположени на няколко места в града: сграда на Ректората (в центъра на града – ул. „Цар Асен“ 24), нова сграда (в северната част – бул. „България“ 236), сграда на ул. „Костаки Пеев“ (в близост до Ректората), сграда на Биологическия факултет (в Стария град, непосредствено до Античния театър).
Университетската библиотека е основана през 1961 г. заедно с основаването на университета. Библиотечният съдържа около 280 000 библиотечни документа от всички области на науката.
Факултети[редактиране | редактиране на кода]
- Биологически факултет – информация уебсайт форум
- Факултет „Икономически и социални науки“ – информация уебсайт форум
- Факултет по математика и информатика – информация уебсайт форум
- Педагогически факултет – информация уебсайт форум
- Физически факултет – информация уебсайт форум
- Филологически факултет – информация уебсайт форум
- Философско-исторически факултет, Пловдивски университет – информация уебсайт форум
- Химически факултет – информация уебсайт форум
- Юридически факултет – информация уебсайт форум
Филиали и колежи[редактиране | редактиране на кода]
- Филиал Смолян – информация уебсайт
- Филиал „Любен Каравелов“ – информация уебсайт
- Технически колеж - Смолян – информация уебсайт
Почивни бази[редактиране | редактиране на кода]
Пловдивският университет поддържа три почивни бази, които са на разположение за учебна дейност и почивно дело.[5]
- Пампорово
- Ахтопол
- Загражден
Кандидат-студенти[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Кандидати | Прием | За място | Специалности |
|---|---|---|---|---|
| 2007 | 9300 | 2700 | 3,4 | 54 |
| 2008 | 8800 | 3000 | 3 | 64 |
Противоречия[редактиране | редактиране на кода]
Присъждане на „доктор хонорис кауза“ на Христо Стоичков[редактиране | редактиране на кода]
През ноември 2011 г. бившият футболист и селекционер на националния отбор Христо Стоичков получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. Мотивите на ръководството на университета са, че „Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света“, както и, че „[п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове“.[6]
Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, ръководителят на катедра „Критическа и приложна социология“ Цветозар Томов обявява публично, че напуска учебното заведение. В откритото си писмо до ректора на университета, доц. Запрян Козлуджов, Томов пише „Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек“. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на университета, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че „колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем“. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ректорско ръководство на сайта на ПУ „Паисий Хилендарски“
- ↑ „Иван Куцаров избран за Председател на ОС на ПУ“, plovdiv-online.com, 28 февруари 2011 г.
- ↑ https://www2.mon.bg/AdminUReg/html/reports.asp#
- ↑ ПУ „Паисий Хилендарски“ – Визитна картичка
- ↑ https://uni-plovdiv.bg/pages/index/11/
- ↑ Христо Стоичков става „Доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-10. Посетен на 2011-11-13.
- ↑ Колева, Юлиана. Цветозар Томов напуска пловдивския университет заради наградата на Стоичков. // Дневник (Икономедиа АД), 2011-11-13. Посетен на 2011-11-13.
