Запрян Козлуджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Запрян Козлуджов
български литературен теоретик
Националност Флаг на България България
Професия ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Проф. д-р Запрян Ангелов Козлуджов е български литературен теоретик, ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1984 г. завършва Българска филология в Пловдивския университет. Една година работи като учител, след това печели аспирантура в Софийския университет. Преподава теория на литературата в Пловдивския университет от 1988 г.[1]

През 1997 г. Запрян Козлуджов защитава докторска дисертация на тема: „Сказовият тип повествование в българската проза“. През същата година Специализираният научен съвет по литературознание при ВАК му присъжда научната и образователна степен доктор по теория и история на литературата (05.04.01).

Доцент по теория на литературата от 2000 г. Професор от 2012 г.

През 2000 г. става зам.-ректор на Пловдивския университет.[1] През 2011 г. е избран за ректор на университета.[2][3] През 2015 г. е избран за втори мандат на тази длъжност.[4][5]

Член е на Съюза на учените в България.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Наградата за най-добра литературоведска публикация на сп. „Език и литература“ за 1998 година.[6]

През 2015 г. е награден с почетен знак „За дружба и сътрудничество“ за значителния му принос в развитието на руско-българското хуманитарно сътрудничество. Наградата му е връчена от ръководителя на „Россострудничество“ Любов Глебова по случай 40-годишнината на Руския културно-информационен център в България.[7]

През 2016 г. Сдружение „Мемориал на духовността“ го удостоява с почетното звание „Следовник на народните будители“.[8]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Повествователят – подстъпи към интерпретацията му. Пловдив, 1994
  • Литературният сказ и проявите му в българската проза. Пловдив, 1998
  • Идентичност и интерпретация. Пловдив, 1999
  • Херменевтичният подход – основания и изпитания. София, 2005
  • Херменевтичният подход – основания и изпитания, второ допълнено издание, София, 2012

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]