Покушение срещу хаджи Ставри Примо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Покушението срещу хаджи Ставри Примо е нападение с опит за убийство срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо.

Организирано е от Хасковския частен революционен комитет на Вътрешна революционна организация начело с Атанас Узунов, определен след обесването на Васил Левски за негов приемник като ръководител на ВРО.

В началото на 1873 г. Хасковският частен революционен комитет подозира чорбаджията хаджи Ставри Примо в намерение да предаде на османските власти съзаклятническата организация. Взето е решение да бъде убит. Изпълнението е възложено по жребий на Атанас Узунов.

Вечерта на 4 май 1873 г. Атанас Узунов посещава чорбаджи Ставри Примо в дома му. Ранява го с 3 изстрела, но е заловен от домашните слуги и е предаден на полицията. Арестувани (и после осъдени) са дейци на ВРО:

Хасково
Стара Загора
  • Стефан Сливков
  • Георги Хаджиечов
  • Поп Минчо Кънчев, с. Арабаджиево
  • Еню Попдимитров, Гюнелийска махала
  • Станчо Петров, с. Джамбазите
  • Бойчо Русев, с. Гюрюджии
  • Дойчо Димов, Търново Сеймен
Чирпан
Пловдив

| Проведено е следствие от хасковската османска полиция. В началото на юни 1873 г. е поето от специална тричленна следствена комисия в състав: Ибрахим Вефи ефенди (главен писар на Одринския вилает), Ибрахим бей (секретар на Одринския вилает) и Сади бей (серетар на Одринския административен съвет). Комисията работи последователно в Хасково и Пловдив. Проведени са разпити и очни ставки.

Атанас Узунов

Следствието води до разкрития на комитетската мрежа в района Хасково – Чирпан – Стара Загора. Разкритията при проведеното следствие по това покушение са вторият сериозен удар на османските власти срещу ВРО след провала в организацията от Арабаконашкия обир.

Извършителят на покушението Атанас Узунов е осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873), където става учител в гръцко училище. Оттам бяга (1976) в Русия и учителства, участва в Руско-турската война (1877-1878), учителства в България, става народен представител.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Заимов, С., Миналото, С., 1983, с. 683, 675, 679
  • Крайчов Т., Диарбекирски дневници, 97-98