Евстатий Пелагонийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евстатий
български духовник
Фото Тома Хитров и Йосиф Буреш

Роден
1832 г.
Починал
Народен представител в:
УС   
Подпис Signature of Eustatius of Pelagonia (vectorized).svg
Евстатий в Общомедия

Евстатий е български духовник, управлявал Нишавската и Одринската епархия на Българската православна църква.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е със светското име Георги Димитракиев в село Голямо Белово около 1832 година. Учи в Голямо Белово и в Пловдив. На 18 години става послушник в Рилския, а по-късно в Зографския манастир. Зографският манастир го праща да учи в богословското училище на Халки, а по-късно в Духовната семинария в Яш и в Киевската духовна семинария, в която завършва средно образование. В 1866 година завършва богословие в Московската духовна академия и заминава за Берлин, където слуша лекции по философия. През 1867-70 година завършва медицина в Париж. След завръщането си в Османската империя се установява в Зографския манастир, където отваря училище и болница.

Нишавски митрополит[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от митрополит Евстатий до митрополит Мелетий Софийски и Марин Дринов по повод заточването му от сръбските власти.

Включва се в българската църковна борба. След провъзгласяването на Българската екзархия на 20 септември 1872 година е ръкоположен за пелагонийски митрополит със седалище в Битоля. Османските власти под натиск от Цариградската патриаршия отказват да потвърдят назначението му и той става врачански митрополит,[1] а в периода октомври 1874 - юни 1878 година е временно управляващ Нишавската епархия в Пирот, когато е екстрадиран от сръбските окупационни власти.[2]

Евстатий Нишавски участва активно в съпротивата на пиротчани срещу наложеното им през Руско-турската война сръбско управление. През декември 1877 година в отговор на речта на командира на окупиралия Пирот сръбски Тимошки корпус, който заявява че Сърбия е дошла да прибера под крилото си „своите изгубени чада“ митрополит Евстатий заявява, че православните българи от Нишавска епархия са особено щастливи да посрещнат братските сръбски войски, които рамо до рамо с русите сполучили да дадат

независимост и свобода на България и да я повикат на държавен и самостоятелен живот.[3]

Сръбските власти се опитват да спечелят на своя страна митрополит Евстатий и му предлагат да стане глава на цялата сръбска църква, ако подпише благодарствен адрес до княз Милан, в който се обявява че населението на Нишавска епархия е сръбско и иска да остане под сръбска власт. Евстатий отговаря с категоричен отказ, като заявява, че паството му е от чисти българи и той е изпратен да ги управлява като такива. През февруари сръбските власти отново правят опит да накарат пиротчани да подпишат благодарствен адрес до княз Милан, но отново без успех и затова 48 души от българската община са арестувани, а Евстатий Пелагонийски интерниран в Крушевац, но е освободен след застъпничество на руската администрация в България.[4]

През 1879 година е депутат е в Учредителното събрание в Търново.[5]

Управляващ Одринска епархия[редактиране | редактиране на кода]

В 1888 г.

След Освобождението ръководи Самоковското екзархийско духовно училище и участва в Учредителното събрание в Търново, където защитава консервативни позиции и подписва адреса против залагането в конституцията на безусловна свобода на печата и сдружаването.[6] През 1883 г. се установява в Цариград, а от 1885 година ръководи Одринската българска епархия. Умира в 1888 година и е погребан в българската църква „Свети Константин и Елена“ в Одрин.[7]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Евстатий е брат на журналиста и писател Никола Владикин, а негов племенник е видният български юрист и доктор по право Любомир Владикин.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

пръв пелагонийски митрополит
(20 септември 1872)
Григорий


     Портал „Македония“         Портал „Македония