Иван Каранов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Каранов
български учител
Роден
декември 1851 г.
Починал
1928 г. (76 г.)
Политика
Депутат
УС   V ВНС   

Иван Цветков Каранов е български учител, общественик, фолклорист и революционер от Възраждането, депутат в Учредителното събрание в 1879 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Каранов е роден в град Кратово, Македония през декември 1851 година в семейството на кратовския чорбаджия Цвятко Стоянов от село Гайранци. По-голям брат е на видния фолклорист и академик Ефрем Каранов. Учи в родния си град, а от 1864 до 1866 - в българското училище в Цариград заедно с брат си Ефрем.[1]

В края на 1866 започва да учи в Роберт колеж. След завършването му, по настояване учителя и настойник Иван Найденов завършва Военно-медицинското училище, но не се дипломира. Става учител в цариградските български села Чанакча и Тарфа. В края на 1872 година заминава за Новорусийския университет в Одеса при брат си Ефрем, където в 1876 година завършва славянска филология и се връща в Кратово. Жени се за Перса Протич

В 1878 година заедно с брат си взима участие в Кресненско-Разложкото въстание. След края му става учител в Трън, Радомир и Самоков. От 1879 година преподава в Дупница, като по-късно става и директор на училището. Начначен е от губернския училищен инспектор за помощник-губернски инспектор.

В 1879 година е избран за депутат от Дупнишки окръг в Учредителното събрание приело Търновската конституция.[2] Мести се в Кюстендил, където се установява и брат му Ефрем. Работи като учител по български език и литература в Кюстендилското педагогическо училище, а по-късно – в реалната гимназия. Открива първата книжарница в града, в която работи синът му Страшимир Каранов, завършил Първа мъжка гимназия в София и Солунския лицей. Председател е на читалище „Братство“.

Двамата братя се занимават активно с революционна дейност. В 1895 година къщата на Ефрем става щаб на Трайко Китанчев при организирането на Четническа акция на Четническата акция на Македонския комитет. Братята стават членове на Кюстендилското македонско дружество, оглавено по-късно от Ефрем. При разкола настъпил на ІІ македонски конгрес Кюстендилското дружество, начело с братя Каранови остава вярно на революционната борба и подкрепя разколническия Македонски комитет. През февруари 1896 година Върховният комитет изпраща в Кюстендил Андрей Ляпчев, който отстранява Ефрем Каранов е отстранен от ръководството.

Братя Каранови се преориентират към сътрудничество с Вътрешната организация. Гоце Делчев започва кореспонденция с Ефрем. През януари 1896 година се среща с братя Каранови и Никола Зографов в Кюстендил. Братята съхраняват оръжие, подпомагат пострадалите от Винишката афера през 1897 година. Къщите има са изходен пункт за четите на организацията. Подпомагат бежанците от Илинденско-Преображенското въстание. През 1911 година е депутат в Петото Велико народно събрание[3]. През 1912 година Иван Каранов получава орден „За граждански заслуги – ІІ степен с дъбови клонки”. Умира в 1928 година в родния си град[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония