Тарфа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тарфа
Örencik
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Истанбул
Надм. височина 91 m
Население (2011) 797 души

Тарфа или Тарфо (на турски: Örencik, Йоренджик) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Истанбул.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира северно от Чаталджа, близо до западния бряг на езерото Деркос (Дурусу гьол).

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Тарфа е българско село в Османската империя.[1] Анастас Разбойников предполага, че то е възникнало по-рано, на базата на български овчарски къшли.[2] Нови българско заселници идват от Ени махле (Чирпанско), Беброво, Тетевен, Троян, Казанлък, Пловдив, Копривщица, Златица, Факия, Старозагорско, Софийско, Западна Македония.[3]

В 1830 година Тарфа има 100 български къщи, в 1878 - 160, а в 1912 - 240.[4]. Около 1868-1869 година в Тарфа се открива българско училище, финансирано от благотворителното дружество "Просвещение" в Цариград.[5] По-късно в училището в селото учителства деецът на ВМОРО от Крива паланка Манасий Лучански.[6] През учебната 1908-1909 година в началното училище в Тарфа се обучават 90 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Тарфа са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] През Балканската война в покрайнините на селото са погребани много български войници, участвали в атаката на линията Чаталджа основно от 29 Ямболски пехотен полк, 42 пехотен полк и 32 загорски полк, които са били авангарда на операцията. По това време при Тарфа върлува епидемия от холера.[9] В спомените си от Балканската война Петър Курдоманов, учител от Калипетрово, Силистренско описва селото последния начин:

Тарфа е чисто българско село с 270 къщи, църква с един свещеник, училище с един учител-мъж и две учителки. Калдъръмени улици и вода в голямо изобилие, но замърсена, така че не е за пиене.[10]

Българското население на Тарфа се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Тарфа са настанени в селата Архиянли, Доуруклий, Урузово, Стралджа, Каба сакал, Карагьозлер, Трашакьой, Кафка, Коскьой, Якезли, както и в Ямбол. Най-голяма група - 90 семейства се установяват във Ваякьой, по-късно Долно Езерово, днес квартал на Бургас.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тарфа
  • България Димо Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • България Яне Генчов (Яни Ганчев, 1881 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 12 лозенградска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
  2. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 84-85
  3. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV — XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.121.
  4. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 344.
  5. Тодев, Илия. Българското национално движение в Тракия 1800-1878, София 1994, с. 182.
  6. Илюстрация Илинден“, книга 3 (93), 1938, стр.7.
  7. История на българите в документи, Съставители Величко Георгиев и Стайко Трифонов, т. I, ч. II, София 1996, с. 239.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  9. Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, pp. 29, 40.
  10. Dimitrova, Snezhana. Of Other Balkan Wars: Affective Worlds of Modern and Traditional (The Bulgarian Example). In: Perceptions: Journal of Foreign Affairs, Ankara, 2013, p. 43.
  11. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255-256, 262-263, 267, 272-273, 279-281, 284.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 669.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 142.