Маринка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маринка
Общи данни
Население 1 180 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,597 km²
Надм. височина 56 m
Пощ. код 8154
Тел. код 05919
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 47202
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Бургас
Димитър Николов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Маринка
Лъчезар Колев
(ГЕРБ)
Маринка в Общомедия
Параклис „Света Марина“
Изглед към селото през зимата

Маринка е село в Югоизточна България. То се намира в община Бургас, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Маринка се намира на 13 km южно от гр. Бургас, по пътя за гр. Малко Търново. Разположено е в равнинна местност.

В селото живеят повече от 2000 души, но регистрираните с постоянен адрес са много по-малко.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основано е през 1909 г. Първоначално носи името Карагьозлер, после е прекръстено на Маринка. Легендата разказва, че така се е казвала мома, самоубила се край близката чешма,носейки нейното име,след като отказала да приеме турската вяра. Първите заселници са пристигнали от Габрово и околните села. Пръв се заселва Станчо Димов със семейството си. Първоначалното местоположение на селото е на 1 km югозападно от днешното село. Хората са се занимавали предимно със земеделие. През селото е преминавал важен път, по който са превозвани дървени въглища от Странджа до пристанището на брега на местността „Ченгене скеле“. Първите жители са отвоювали земите си от гъстите странджански гори, като са ги превърнали в плодородни и привлекателни. Един от дейците е бил Иван Кунев, който заедно със съпругата си подпомагат за развитието на селото. Съдействат за построяването на училище, в което по-късно преподават самите те. Селото се електрифицира през 1945 г., водоснабдено е през периода 1950 – 52 г. по инициатива на учителя Иван Кунев и благодарение на доброволния труд на жителите.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има два православни храма – църква „Св. Дух“ и параклис „Св.Марина“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Река Маринка тече на 500 m от селото и се влива в Черно море. Устието на река Маринка е обявено за защитена територия.

В землището на село Маринка се намира и местността „Ченгене скеле“, която от 2008 г. е част от европейската мрежа Натура 2000. Западно от селото се намира скалното образувание „Зяпналия камък“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на село Маринка се състои на 17 юли, когато православната черква чества Света Марина. Прави се курбан за здраве и се провеждат народни борби.

По време на честванията на стогодишнината на селото беше проведено състезание по мотокрос на специално обособена писта до параклиса. Надеждите са това да се превърне в традиция.

През 2009 г. е проведено за пръв път състезание по мотокрос на специално обособена писта край селото. Това състезание се превърна в традиционно за селото и се организира от кметство Маринка, oбщина Бургас и Българска федерация по мотоциклетизъм.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Петрана Кунева написва историята на създаването и първоначалното развитие на селото, голяма част от която е изгорена. Останалата част е при наследниците ѝ. В селото има библиотека, която има богата колекция от жанрове за всеки вкус.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Настоящите жители на с. Маринка живеят върху земи на цар Борис III, на които са се отглеждали овце и на които царят е ловувал. Преселници идват не само от Габрово и околията, но и от София и софийските покрайнини.

Близко до селото, в гората, местните жители са построили беседка в близост до изворче „Ченгене Юрт“ – там има условия за почивка и отдих. В селото е построено пейнтбол игрище, което събира почитателите на този вид игра. Маринка е изходен пункт за сафари [1].

През 2010 г. е изградена мотописта на 1 km от селото.

През 2009 година започна изграждането на нова канализационна система [2].

На 31.10.2012 г. овчар, който е пасял стадото си до късно вечерта, забелязал мъж с маска в близките гори. Отишъл да провери и бил нападнат. Описва нападателя като 180 cm висок, със скъсани дрехи и с бяла маска. Нападението било извършено с брадва, като жертвата бива сплашена и избягва. На следващата сутрин са намерени труповете на три овце, одрани и без вътрешности. Полицията така и не провежда разследване поради липсата на доказателства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://atvbourgas-phquads.com/home_bg.html
  2. Кратък отчет за дейността на община Бургас през 2009 г.