Извор (област Бургас)
Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кайнарджа.
| Извор | |
|---|---|
  Извор  Извор |
|
| Общи данни | |
| Население |
607 души[1] (15 юни 2020 г.) 9,14 души/km² |
| Землище | 46,903 km² |
| Надм. височина | 45 m |
| Пощ. код | 8153 |
| Тел. код | 05917 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 32367 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) |
Извор е село в Югоизточна България, което се намира в Община Бургас, област Бургас. До 1899 година името на селото е Кайнарджа.
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на около 17 км южно от центъра на Бургас. Райско място, намиращо се на 13 км от морето, 32 км до летището. То е в близост до град Бургас, екопътеките и веломаршрути към „Странджа“ планина, и Черно море. Населено е със семейства от страната, така и хора от Франция, Великобритания и други. Надморска височина[2] – fт 22 м на моста над реката до 71 м в най-високата част на селото – югозападна страна. В непосредствена близост се намира резерватът „Дъбрава“. Това е името и на реката, минаваща край селото (известна е още и като „Изворска река“) и вливаща се в езерото Мандра. От северна и южна страна на селото има два язовира, построени през втората половина на XX век. От речната тераса се добива питейна вода за селото и за нефтопристанището. Разполага с редовен общински транспорт на общинска фирма „БургасБус“ с номер 18, високоскоростен интернет, отличен обхват на мобилните телефони. От Извор през с. Ново Паничарево се достига до Южно Черноморие – Приморско и Китен, Царево, Ахтопол.Ниското ниво на престъпност, добрата локация в идеална близост и транспортни връзки с Созопол, Бургас, м.Отманли, Приморско и др., наличието на детска градина, сравнително добрата инфраструктура и търговска мрежа го правят предпочитано място за млади семейства с малки деца.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2015 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Жители | 1311 | 1544 | 1532 | 1257 | 1032 | 846 | 794 | 667 | 710 |
| Националност | Хора | Процент |
|---|---|---|
| българи | 481 | 98,57% |
| копанари | 4 | 0,82% |
| Общо | 488 |
История[редактиране | редактиране на кода]
По време на турското иго името на селото е било Кайнарджа. Сегашното му име произхожда от факта, че преди години там се е намирал единственият водоизточник в околността. Съвременният водоизточник на селото поддържа постоянно равнище на водата, независимо от атмосферните условия.
Хората се изхранват с отглеждането на земеделски култури и животни. Някои от по-младото поколение са се насочили към развитието на собствен бизнес. С тяхна подкрепа преди три години е издадена и книга за с. Извор.
След референдум, проведен на 23 август 2009 година, жителите на село Извор избират да преминат от Община Созопол към Община Бургас. Присъединено е към Бургас с УКАЗ № 121 от 10 май 2010 г. на Президента на Републиката Георги Първанов на основание чл. 98 т.5 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 28 ал. 1 т.7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Има с 2 язовира, река и гора. Долината на р. Дъбрава е разделена на 5 клетки плодородна площ. На 1–2 километра от него започват девствени гори на Странджа.
До 1980 е забранен строежа на вили в селото за запазване на страхотната природа. В селото е и църквата „Св. Троица“, построена през 1886 г. Сега тази църква е обявена за паметник на културата. От двете ѝ страни са разположени паметните плочи на загиналите през Балканската война. През 2007 г. започна нейното реставриране.
По време на войната в селото са се укривали оръжия за въстанията в къщата на Рафаил Мойсеев (срещу кметството на селото), както и много български бойци за свобода. Един от тях е Георги Кондолов – първия войвода на Илинденско-Преображенското въстание. Отново през 2007 г. в двора на читалището е открита паметна плоча и паметник на Христо Халачев, лично от президента Георги Първанов. Държавният глава изтъкна заслугите на Христо Халачев като активен участник в Илинденско-Преображенското въстание и предложи да подпомогне за издаването на биография на имения изворчанин.
Инициативата за поставянето на монумента е на местното Тракийско дружество, което носи името на Халачев. Според историческите данни, той е ръководел така наречения Кладарски участък в битките по време на Илинденско-Преображенското въстание. Роден е през 1879 година, но по отношение на родното му място има противоречиви данни – сочат се както с. Извор, така и село в община Малко Търново. Сигурно е обаче, че след потушаването на въстанието, Халачев се установява в Извор, където се задомява, раждат му се деца. Войводата почива през 1952 година, погребан е в местния гробищен парк.
Паметната плоча, дело на Вълко Кидеров от град Бургас може да се види пред читалището в селото. Отделно бе монтирана възпоменателна плоча с името на войводата в гробището, на мястото, където е погребан.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- 24 май – Панаир на селото
- 20 юли – Празник на параклиса „Св. пророк Илия“
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Стоилов Николов – свободна борба 1-во място в Русия на международен турнир през 1979 г.
- Стефан Иванов (Чесъна) – Роден на 28.02.1957 г. в с. Извор, Бургаско
- Кирил Димитров – свободна борба 1-во място на международния турнир в Чехия през 1980 г.
- Георги Зайчев – балкански шампион по свободна борба
- Ивана Димитрова – свободна борба 7 кратна Републиканска шампионка, участничка на Европейско и Световно първенство: дъщеря на Кирил Димитров
- Починали в Извор
- Никола Стойков Попов (1866 – ?), български свещеник, революционер и учител
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Сочните изворски дини са основна атракция както е селото, така и по цялото Черноморие.
Предпочитана е традиционната българска гозба със свежи продукти от множеството градини. Набляга се на здравословния начин на живот и употребата на самардала (вид растение с чесъноподобен вкус), чесън, оригинално и изключително вкусно домашно странджанско дядо.
Странджанското дядо е вид български традиционен колбас с уникален вкус, приготвен от специално подбрани видове немазни меса. Изключително подходящ за всички видове тежки български вина. На особена почит е домашната ракия. В околностите се отглеждат т.н. „щастливи“ прасета. Хранят се с множество гъби, треви и корени на диворастящи растения. Земята е черноземна и с помощта на подземната река дава изобилни и уникално вкусни плодове. Речната и черноморската риба присъстват на всяка маса, вкл. изворския шаран плакия, заешкото със зеленчуци и задължително свинските мръвки по рецепта на домакина.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ измерена с Google земя
- ↑ Национален статистически институт. Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 01.02.2011 г.. // [1] Архивиран от оригинала на 2013-04-05. Посетен на 2012-03-18.
| ||||||||