Извор (област Бургас)

Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

---

Вижте пояснителната страница за други значения на Кайнарджа.

---

Извор
Извор 42.35, 27.45 Извор
Общи данни
Население	710 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	46,903 km²
Надм. височина	45 m
Пощ. код	8153
Тел. код	05917
МПС код	А
ЕКАТТЕ	32367
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    - кмет	Бургас Димитър Николов (ГЕРБ)

Извор е село в Югоизточна България, което се намира в Община Бургас, област Бургас. До 1899 година името на селото е Кайнарджа.

География

Намира се на около 17 км южно от центъра на Бургас . Стратегическо място, намиращо се на 13 км от морето, 32 км до летището. Селото е в близост до град Бургас, екопътеките и веломаршрути към „Странджа“ планина, и Черно море. Спокойното и „живо“ място през последните години увеличава значително жителите си като добива интерес сред хората предпочитащи живота във фамилни къщи. Сред тях са както семейства от страната, така и хора от Франция, Великобритания и други. Надморска височина – fт 22 м на моста над реката до 71 м в най-високата част на селото – югозападна страна. В непосредствена близост се намира резерватът „Дъбрава“. Това е името и на реката, минаваща край селото (известна е още и като „Изворска река“) и вливаща се в езерото Мандра. От северна и южна страна на селото има два язовира, построени през втората половина на XX век. От речната тераса се добива питейна вода за селото и за нефтопристанището. Разполага с редовен общински транспорт на общинска фирма БургасБус с номер 18, високоскоростен интернет, отличен обхват на мобилните телефони. От Извор през с. Ново Паничарево се достига до Южно Черноморие – Приморско и Китен, Царево, Ахтопол.

Население

Динамика на населението на село Извор до 2011 година

Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011
Жители	1311	1544	1532	1257	1032	846	794	667	541

Състав на населението към 2011 год:

Националност	Хора	Процент
българи	481	98,57%
копанари	4	0,82%
Общо	488

История

По време на турското иго името на селото е било Кайнарджа. Сегашното му име произхожда от факта, че преди години там се е намирал единственият водоизточник в околността. Съвременният водоизточник на селото поддържа постоянно равнище на водата, независимо от атмосферните условия.

Хората се изхранват с отглеждането на земеделски култури и животни. Някои от по-младото поколение са се насочили към развитието на собствен бизнес. С тяхна подкрепа преди три години е издадена и книга за с. Извор.

След референдум, проведен на 23 август 2009 година, жителите на село Извор избират да преминат от Община Созопол към Община Бургас. Присъединено е към Бургас с УКАЗ № 121 от 10 май 2010 г. на Президента на Републиката Георги Първанов на основание чл. 98 т.5 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 28 ал. 1 т.7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Културни и природни забележителности

Има с 2 язовира, река и гора. Долината на р. Дъбрава е разделена на 5 клетки плодородна площ. На 1–2 километра от него започват девствени гори на Странджа.

До 1980 е забранен строежа на вили в селото за запазване на страхотната природа. В селото е и църквата „Св. Троица“, построена през 1886 г. Сега тази църква е обявена за паметник на културата. От двете ѝ страни са разположени паметните плочи на загиналите през Балканската война. През 2007 г. започна нейното реставриране.

По време на войната в селото са се укривали оръжия за въстанията в къщата на Рафаил Мойсеев (срещу кметството на селото), както и много български бойци за свобода. Един от тях е Георги Кондолов – първия войвода на Илинденско-Преображенското въстание. Отново през 2007 г. в двора на читалището бе открита паметна плоча и паметник на Христо Халачев, лично от президента Георги Първанов. Държавният глава изтъкна заслугите на Христо Халачев като активен участник в Илинденско-Преображенското въстание и предложи да подпомогне за издаването на биография на имения изворчанин.

Инициативата за поставянето на монумента е на местното Тракийско дружество, което носи името на Халачев. Според историческите данни, той е ръководел така наречения Кладарски участък в битките по време на Илинденско-Преображенското въстание. Роден е през 1879 година, но по отношение на родното му място има противоречиви данни – сочат се както с. Извор, така и село в община Малко Търново. Сигурно е обаче, че след потушаването на въстанието, Халачев се установява в Извор, където се задомява, раждат му се деца. Войводата почива през 1952 година, погребан е в местния гробищен парк.

Паметната плоча, дело на Вълко Кидеров от град Бургас може да се види пред читалището в селото. Отделно бе монтирана възпоменателна плоча с името на войводата в гробището, на мястото, където е погребан.

Редовни събития

• 24 май – Панаир на селото
• 20 юли – Празник на параклиса „Св. пророк Илия“

Личности

• Георги Стоилов Николов – свободна борба 1-во място в Русия на международен турнир през 1979 г.
• Стефан Иванов (Чесъна) – Роден на 28.02.1957 г. в с. Извор, Бургаско
• Кирил Димитров – свободна борба 1-во място на международният турнир в Чехия през 1980 г.
• Георги Зайчев – балкански шампион по свободна борба
• Ивана Димитрова – свободна борба 7 кратна Републиканска шампионка, участничка на Европейско и Световно първенство: дъщеря на Кирил Димитров

Починали в Извор

• Никола Стойков Попов (1866 – ?), български свещеник, революционер и учител

Кухня

Сочните изворски дини са основна атракция както е селото, така и по цялото Черноморие.

Предпочитана е традиционната българска гозба със свежи продукти от множеството градини. Набляга се на здравословния начин на живот и употребата на самардала (вид растение с чесъноподобен вкус), чесън, оригинално и изключително вкусно домашно странджанско дядо.

Странджанското дядо е вид български традиционен колбас с уникален вкус, приготвен от специално подбрани видове немазни меса. Изключително подходящ за всички видове тежки български вина. На особена почит е домашната ракия. В околностите се отглеждат т.н. „щастливи“ прасета. Хранят се с множество гъби, треви и корени на диворастящи растения. Земята е черноземна и с помощта на подземната река дава изобилни и уникално вкусни плодове. Речната и черноморската риба присъстват на всяка маса, вкл. изворския шаран плакия, заешкото със зеленчуци и задължително свинските мръвки по рецепта на домакина.