Извор (област Бургас)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кайнарджа.

Извор
Общи данни
Население 710 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,903 km²
Надм. височина 45 m
Пощ. код 8153
Тел. код 05917
МПС код А
ЕКАТТЕ 32367
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Бургас
Димитър Николов
(ГЕРБ)

Извор е село в Югоизточна България, което се намира в Община Бургас, област Бургас. До 1899 година името на селото е Кайнарджа.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 13 км от морето. Надморска височина- измерена с Google земя – 0т 22 м на моста над реката до 71 м в най-високата част на селото – югозападна страна. В непосредствена близост се намира резерватът „Дъбрава“. Това е името и на реката, минаваща край селото (известна е още и като „Изворска река“) и вливаща се в езерото Мандра. От северна и южна страна на селото има два язовира, построени през втората половина на XX век. От речната тераса се добива питейна вода за селото и за нефтопристанището. От Извор през с. Ново Паничарево се достига до Южно Черноморие – Приморско и Китен, Царево, Ахтопол

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на турското иго името на селото е било Кайнарджа. Сегашното му име произхожда от факта, че преди години там се е намирал единственият водоизточник в околността. Съвременният водоизточник на селото поддържа постоянно равнище на водата, независимо от атмосферните условия.

Хората се изхранват с отглеждането на земеделски култури и животни. Някои от по-младото поколение са се насочили към развитието на собствен бизнес. С тяхна подкрепа преди три години е издадена и книга за с. Извор.

След референдум, проведен на 23 август 2009 година, жителите на село Извор избират да преминат от Община Созопол към Община Бургас. Присъединено е към Бургас с УКАЗ № 121 от 10 май 2010 г. на Президента на Републиката Георги Първанов на основание чл. 98 т.5 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 28 ал. 1 т.7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Културни и природни збележителности[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 16-тина километра от Бургас. Райско кътче с 2 язовира и река. Долината на р. Дъбрава е разделена на 5 клетки плодородна площ, под която има подземна река, има и 5 кладенеца. На 1–2 километра от него започват девствени гори на Странджа. Много силна патриотична нишка сред населението. Почита се дългото пребиваване на Левски на това място. До 1990 е забранен строежа на вили в селото заради страхотната природа. В селото е и църквата Св. Троица, построена през 1886 г. Сега тази църква е обявена за паметник на културата. От двете ѝ страни са разположени паметните плочи на загиналите през Балканската война. През 2007 г. започна нейното реставриране. По време на войната в селото са се укривали оръжия за въстанията в къщата на Рафаил Мойсеев (срещу кметството на селото), както и много български бойци за свобода. Един от тях е Георги Кондолов – първия войвода на Илинденско-Преображенското въстание. Отново през 2007 г. в двора на читалището бе открита паметна плоча и паметник на Христо Халачев, лично от президента Георги Първанов. Държавният глава изтъкна заслугите на Христо Халачев като активен участник в Илинденско-Преображенското въстание и предложи да подпомогне за издаването на биография на имения изворчанин.

Инициативата за поставянето на монумента е на местното Тракийско дружество, което носи името на Халачев. Според историческите данни, той е ръководел така наречения Кладарски участък в битките по време на Илинденско-Преображенското въстание. Роден е през 1879 година, но по отношение на родното му място има противоречиви данни – сочат се както с. Извор, така и село в община Малко Търново. Сигурно е обаче, че след потушаването на въстанието, Халачев се установява в Извор, където се задомява, раждат му се деца. Войводата почива през 1952 година, погребан е в местния гробищен парк.

Паметната плоча, дело на Вълко Кидеров от град Бургас може да се види пред читалището в селото. Отделно бе монтирана възпоменателна плоча с името на войводата в гробището, на мястото, където е погребан.

Тракийското дружество в село Извор бе успяло да се свърже с роднини на Димитър Халачев. На откриването на паметната плоча присъства негов племенник, живеещ в съседно селище.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 24 май – Панаир на селото
  • 20 юли – Празник на параклиса „Св. пророк Илия“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Стоилов Николов – свободна борба 1-во място в Русия на международен турнир през 1979 г.
  • Стефан Иванов (Чесъна) – Роден на 28.02.1957 г. в с. Извор, Бургаско
  • Кирил Димитров – свободна борба 1-во място на международният турнир в Чехия през 1980 г.
  • Георги Зайчев – балкански шампион по свободна борба
  • Ивана Димитрова- свободна борба 7 кратна Републиканска шампионка, участничка на Европейско и Световно първенство: дъщеря на Кирил Димитров
Починали в Извор

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Предпочитана е традиционната българска гозба със свежи продукти от множеството градини. Набляга се на здравословния начин на живот и употребата на самардала (вид растение с чесъноподобен вкус), чесън, оригинално и изключително вкусно странджанско дядо. Странджанското дядо е вид български традиционен колбас с уникален вкус, приготвен от специално подбрани видове меса. Изключително подходящ за всички видове тежки български вина. На особена почит е домашната ракия. На това място виреят едни от най-вкусните и сочни български дини. Голяма част от местните жители гледат бостани. В околностите се отглеждат свободно движещи се прасета. Те не се хранят по стандартно фермерски начин, а живеят на воля. Хранят се природосъобразно с множество гъби, треви и корени на диворастящи растения. Месото им е чисто и с неповторим вкус. Земята е черноземна и с помощта на подземната река дава изобилни и уникално вкусни плодове. Речната и черноморската риба присъстват на всяка маса. Трябва да бъде опитан изворския шаран плакия, заешкото със зеленчуци и задължително свинските мръвки по рецепта на домакина. Характерен е специфично бохемския начин на хранене. Храненето е почти ритуал, а тайните на перфектната кухня на това място се крие в умовете на запазилите традициите в готвенето местни жители.