Самардала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самардала
Samardala 5.JPG
Надземната част на растението
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Amaryllidaceae Кокичеви
подсемейство: Allioideae Лукови
род: Nectaroscordum
вид: N. siculum
подвид: N. s. bulgaricum Самардала
Научно наименование
Уикивидове Nectaroscordum siculum bulgaricum
(Janka) Stearn
Синоними
  • Allium bulgaricum (Janka)
  • Nectaroscordum bulgaricum Janka

Самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum) е тревисто растение от семейство Лукови. Изсушена и стрита се използва като подправка за: сандвичи, печени, пържени, варени картофи, ястия с ориз, яйца – пържени и варени, варени меса, пиле, печени гъби, за пресни краставици и домати.

Разпространение и приготвяне[редактиране | редактиране на кода]

В България самардалата като подправка е най-разпространена в Старозагорска и Сливенска области, в цялата Източна Стара планина и особено в районите около Котел и Върбица, Странджа и района над Слънчев бряг. Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло.

Най-популярен е следният метод на приготвянето ѝ като подправка:

  • берат се младите стръкове, преди да започне зреенето на семената; набрани, те се смилат с машинка за кайма, като може 2-3 пъти да се прекарат през нея;
  • получената в резултат зелена пихтия, която е силно ароматна, се смесва със ситна готварска сол – пропорцията е различна в зависимост колко солена се иска да бъде самардалата; след като се смеси е необходимо добре да се разбърка;
  • сместа се разстила в плосък съд, например тава, и се поставя на сенчесто и добре проветриво място, където да съхне; разбърква се всеки ден по 2-3 пъти и така до пълното изсъхване, след което по желание може да се пресее през сито;
  • съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре в непрозрачни съдове.

С времето самардалата леко загубва първоначално ярко зеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен.

Особености в българското име на подправката[редактиране | редактиране на кода]

Самардалата е разпространена из Североизточните и централните части на Балкана, в сенчести и влажни места. Особено е популярна като подправка сред турско-говорещото население във Върбишко и Омурташко, които я употребяват с името "пой". Традиционно те я сушат без добавка на сол. Сместа е тъмнозелена до кафеникава.

В Северозападна България считат самардалата за разновидност на див лук или див чесън. В някои райони (пак там) я наричат кучи лук (произношението е слято и звучи като кучилук с ударение на първата буква у).

В Западна, Югозападна и Южна България е позната като стрижак/стрижал/стрижалец/стрижалек/стришлик, а в различни райони на Източна и Югоизточна България – като самаришка/самадишка/самадийска трева и др. подобни названия.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Растението може да се отгледа в лехи от семена, които се образуват на върха на цветоносното стъбло. На вид са като лучените семена. Покарват на втората година. Цъфти едва след 4-5-тата година с оранжеви пъстри камбанки. Заради декоративния си ефект на изложението за цветя в Брюксел през 2009 година е наречена "българско лале".