Самардала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Самардала
Samardala 5.JPG
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Кокичеви (Amaryllidaceae)
триб:Gilliesieae
род:Nectaroscordum
вид:Сицилийска самардала (N. siculum)
подвид:Самардала (N. s. subsp. bulgaricum)
Научно наименование
[ редактиране ]

Самардалата (Nectaroscordum siculum bulgaricum) е тревисто растение от семейство Лукови. Изсушена и стрита се използва като подправка за: сандвичи, печени, пържени, варени картофи, ястия с ориз, яйца – пържени и варени, варени меса, пиле, печени гъби, за пресни краставици и домати. Желателно е да не минава термична обработка, защото променя специфичния си вкус.

Разпространение и приготвяне[редактиране | редактиране на кода]

В България самардалата като подправка е най-разпространена в Старозагорска, Ямболска и Сливенска области, в цялата Източна Стара планина и особено в районите около Котел и Върбица, Странджа и района над Слънчев бряг. Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло. Расте в планинските райони. Берат се само листата, без да се засяга кореновата система, с цел да се опази растението до следващия сезон.

Най-популярен е следният метод на приготвянето ѝ като подправка:

  • берат се младите стръкове, преди да започне зреенето на семената; набрани, те се смилат с машинка за кайма, като може 2 – 3 пъти да се прекарат през нея;
  • получената в резултат зелена пихтия, която е силно ароматна, се смесва със ситна готварска сол – пропорцията е различна в зависимост колко солена се иска да бъде самардалата; след като се смеси е необходимо добре да се разбърка;
  • сместа се разстила в плосък съд, например тава, и се поставя на сенчесто и добре проветриво място, където да съхне; разбърква се всеки ден по 2 – 3 пъти и така до пълното изсъхване, след което по желание може да се пресее през сито;
  • съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре в непрозрачни съдове.

С времето самардалата леко загубва първоначално яркозеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен.

Особености в българското име на подправката[редактиране | редактиране на кода]

Вариации в назоваването[редактиране | редактиране на кода]

Самардалата е разпространена из източните и централните части на Балкана, в сенчести и влажни места. По-често се използва в източна България. Особено е популярна като подправка сред населението във Върбишко и Омуртагско, които я употребяват с името „пой“. Традиционно те я сушат без добавка на сол. Сместа е тъмнозелена до кафеникава.

В Западна, Югозападна и Южна България е позната като стрижак/стрижал/стрижалец/стрижалек/стришлик, а в различни райони на Източна и Югоизточна България – като самаришка/самадишка/самадийска трева и др. подобни названия.

В Северозападна България считат самардалата за разновидност на див лук или див чесън. В някои райони я наричат кучи лук (произношението е слято и звучи като кучилук с ударение на първата буква у).

Растението може да се отгледа в лехи от семена, които се образуват на върха на цветоносното стъбло.

Допускани грешки с назоваване на подправката[редактиране | редактиране на кода]

В годините след началото на XXI век в българския език се наблюдава тенденцията по-слабо познатите подправки и билки да се наричат "чубрици". Сходно на разпространеното използване на думата "мерудии", за всички тревисти подправки. Въпреки, че това не е коректно, в речевата практика е доста разпространено. Поради тази причина, тъй като "самардала" е по-непопулярно име, в кулинарни предавания предлагащи "рецепти за ястия, приготвяни на живо" допускат грешка, като назовават самардалата като "горска чубрица", "дива чубрица", "планинска чубрица", което е сериозна грешка, защото подправката с това име, се отнася за действително съществуващо друго растение, което няма нищо общо нито по външен вид, нито по вкус и аромат с подправка самардала.

Друга честа грешка е самардалата да се нарича "циганска мерудия" или "циганска чубрица", защото това е фолклорен израз, с който се назовава друго популярно растение в българската кухня - "Целината" (Кервиз, Керевиз), като тази фолклорна употреба е свързана с асоциране на името с подправката (листата от целина), а не с корените от целина, които се ползват като зеленчук.