Самардала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самардала
Samardala 5.JPG
Надземната част на растението
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Amaryllidaceae Кокичеви
подсемейство: Allioideae Лукови
род: Nectaroscordum
вид: N. siculum
подвид: N. s. bulgaricum Самардала
Научно наименование
Уикивидове Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum
(Janka) Stearn
Синоними
  • Allium bulgaricum (Janka)
  • Nectaroscordum bulgaricum Janka

Самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum) е тревисто растение от семейство Лукови. Изсушена и стрита, се използва като подправка за: сандвичи, печени, пържени, варени картофи, ориз, яйца - пържени и варени, варени меса, за краставици и домати.

Разпространение и приготвяне[редактиране | edit source]

В България самардалата, като подправка е най — разпространена в Старозагорска, Сливенска област, , в цялата Източна Стара планина и особено в районите около Котел и Върбица, Странджа и района над Слънчев бряг. Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло. Най-популярен е следният метод на приготвянето ѝ като подправка: Берат се младите стръкове, преди да започне зреенето на семената. Набрани, те се смилат с машинка за кайма, като може 2-3 пъти да се прекарат през нея. Резултатът е силно ароматна зелена пихтия, която се смесва със ситна йодирана сол. Пропорцията е различна, в зависимост колко солена искате да бъде самардалата. След като се смеси е необходимо добре да се разбърка. Сместа се разстила в плосък съд, например тава, и се поставя на сенчесто и добре проветриво място, където да съхне. Периодично се разбърква всеки ден по 2-3 пъти и така до пълното изсъхване, след което по желание може да се пресее през сито. Съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре в непрозрачни съдове. С времето леко загубва първоначално ярко зеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен. Използва се за подправянето на варени меса, печени гъби, пиле, картофи, яйца, ястия с ориз, пресни краставици и домати.

Особености в българското име (назвоваване) на подправката[редактиране | edit source]

Самардалата е разпространена из Североизточните и централни части на Балкана, в сенчести и влажни места. Особено е популярна като подправка сред турскоговорящото население във Върбишко и Омурташко, които я употребяват с името "пой". Традиционно те я сушат без добавка на сол. Сместа е тъмнозелена до кафеникава.
В Северозападна България считат самардалата за разновидност на див лук или див чесън. В някои райони (пак там) я наричат кучи лук (произношението е слято и звучи като кучилук с ударение на първата буква у). В Западна, Югозападна и Южна България е позната като стрижак/стрижал/стрижалец/стрижалек/стришлик, а в различни райони на Източна и Югоизточна България като самаришка/самадишка/самадийска трева и др. подобни назовавания

Отглеждане[редактиране | edit source]

Растението може да се отгледа в лехи от семена, които се образуват на върха на цветоносното стъбло. На вид са като лучените семена. Покарват на втората година. Цветоноси едва след 4-5-тата година с оранжеви пъстри камбанки. Заради декоративния се ефект на изложението за цветя в Брюксел през 2009 година е наречена "българско лале".