Направо към съдържанието

Свещен босилек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тулси)
Свещен босилек
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
род:Босилек (Ocimum)
вид:Свещен босилек (O. tenuiflorum)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Синоними
Свещен босилек в Общомедия
[ редактиране ]

Свещеният босилек, известен също като тулси (Ocimum tenuiflorum), е ароматно многогодишно растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae). Той е местен вид в Индийския субконтинент и е широко разпространен като култивирано растение в югоизточните азиатски тропици.[1][2]

Тулси се култивира за целите на религиозната и традиционната медицина, а също и за неговото етерично масло. Той се използва широко като билков чай, често използван в аюрведа, и има място в традицията на вайшнавите на индуизма, в която поклонниците извършват поклонение, включващо свети растения босилек или листа.

Листа на тулси
Цветове на Ocimum tenuiflorum

Свещеният босилек е изправен, многоразклонен подхраст, с височина 30 – 60 cm, със стъбла с власинки. Листата са зелени или лилави – те са прости, дръжкови, с яйцевидна форма, до 5 cm (2,0 in), дълго острие, което обикновено има леко назъбен ръб. Те са силно ароматни и имат декусатна филотаксия. Пурпурните цветове са поставени в близки венчета на удължени китки.[2]

Трите основни морфотипа, култивирани в Индия и Непал, са Ram tulsi (най-често срещаният тип, с широки яркозелени листа, които са леко сладки), по-рядко срещаните лилави зеленолистни (Krishna tulsi) и обикновените диви vana tulsi.[3]

Произход и разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

ДНК баркодове на различни биогеографски изолати на тулси от индийския субконтинент вече са на разположение. В мащабно филогеографско проучване на този вид, проведено с помощта на последователности от геноми на хлоропласт, група изследователи от Централния университет в Пенджаб, Батинда, са установили, че това растение произхожда от Северна Централна Индия.[4]

Този босилек вече се е разпространил извън отглеждането си като растителна култура и е натурализиран с космополитно разпространение.[5][6]

Някои от фитохимичните съставки на тулси са олеанолова киселина, урсолова киселина, розмаринова киселина, евгенол, карвакрол, линалоол и β-кариофилен (около 8%).[7]

Етеричното масло на тулси се състои предимно от евгенол (~ 70%) β-елемен (~ 11%), β-кариофилен (~ 8%) и гермакрен (~ 2%), като балансът се състои от различни микроелементи, най-вече терпени.[8]

Геномна последователност

[редактиране | редактиране на кода]

Геномът на растението тулси е секвениран и докладван като проект, който се оценява на 612 мега бази, с резултати, показващи гени за биосинтез на антоцианини в шияма тулси (Shyama Tulsi), урсолова киселина и евгенол в рама тулси (Rama Tulsi).[9]

Тулси (на санскрит: Surasa) се използва в практиките на аюрведа и Сидда за предполагаемото му лечение на заболявания.[10][11] В продължение на векове изсушените листа се смесват със зърно на склад, за да отблъснат насекомите.[12]

Разновидността на Ocimum tenuiflorum, използван в тайландската кухня, се нарича тайландски босилек (на тайски: กะเพรา - kaphrao)[1] – не е същият като тайландския босилек, който е разновидност на Ocimum basilicum.

Значение в индуизма

[редактиране | редактиране на кода]

Листата на тулси са част от поклонението на Вишну и неговите аватари и някои други божества, включително Кришна и Рама, както и други мъжки божества на Вайшнава, като Хануман и някои брахмани. Тулси е свещено растение за индусите и е почитан като аватар на Лакшми. Традиционно тулси се засажда в центъра на централния двор на индуски къщи или може да се отглежда до храмовете на Хануман.[13]

Ритуалното запалване на лампи всяка вечер по време на Картик включва поклонение на растението тулси, което се смята за благоприятно за дома.[14][15] Традиционно вайшнавите използват индуски молитвени мъниста, направени от стъбла или корени на тулси, които са важен символ на посвещението. Те имат толкова силна връзка с вайшнавите, че последователите на Вишну са известни като „тези, които носят тулси около врата“.[13]

Тулси Vivah е церемониален фестивал, който се извършва по всяко време между Prabodhini екадаши (11-ти или 12-ти лунен ден от светлата две седмици на индуски месец на Kartik) и Картик Poornima (пълнолуние на месеца). Денят варира в региона.[16][17]

  1. а б Staples, George, Michael S. Kristiansen. Ethnic Culinary Herbs. University of Hawaii Press, 1999. ISBN 978-0-8248-2094-7. с. 73.
  2. а б Warrier, P K. Indian Medicinal Plants. Orient Longman, 1995. ISBN 978-0-86311-551-6. с. 168.
  3. Kothari, S. K. и др. Volatile Constituents in Oil from Different Plant Parts of Methyl Eugenol-Rich Ocimum tenuiflorum L.f. (syn. O. sanctum L.) Grown in South India // Journal of Essential Oil Research 17 (6). November–December 2005. DOI:10.1080/10412905.2005.9699025. с. 656 – 658.
  4. Bast, Felix и др. Chloroplast DNA Phylogeography of Holy Basil (Ocimum tenuiflorum) in Indian Subcontinent // The Scientific World Journal 70 (3). 2014. DOI:10.1155/2014/847482. с. 277 – 85.
  5. Ocimum tenuiflorum (holy basil) – CABI Invasive Species Compendium
  6. ITIS Standard Report Page: Ocimum tenuiflorum
  7. Sundaram, R. Shanmuga и др. Lc-Ms Quantification of Rosmarinic Acid and Ursolic Acid in Theocimum Sanctumlinn. Leaf Extract (Holy Basil, Tulsi) // Journal of Liquid Chromatography & Related Technologies 35 (5). 2012. DOI:10.1080/10826076.2011.606583. с. 634.
  8. Padalia, Rajendra C. и др. Comparative volatile oil composition of four Ocimum species from northern India // Natural Product Research 25 (6). 2011. DOI:10.1080/14786419.2010.482936. с. 569 – 575.
  9. Upadhyay, Atul K. и др. Genome sequencing of herb Tulsi (Ocimum tenuiflorum) unravels key genes behind its strong medicinal properties // BMC Plant Biology 15 (1). 28 August 2015. DOI:10.1186/s12870-015-0562-x. с. 212.
  10. NIIR Board, National Institute of Industrial Research (India). Compendium of Medicinal Plants. National Institute of Industrial Research, 2004. ISBN 978-81-86623-80-0. с. 320.
  11. Lesley Braun, Marc Cohen. Herbs and Natural Supplements, Volume 2: An Evidence-Based Guide. Elsevier Health Sciences, 30 March 2015. ISBN 978-0-7295-8173-8. с. 996.
  12. Biswas, N. P. и др. Evaluation of some leaf dusts as grain protectant against rice weevil Sitophilus oryzae (Linn.) // Environment and Ecology 23 (3). 2005. с. 485 – 488.
  13. а б Simoons, Frederick J. Plants of life, plants of death. Univ of Wisconsin Press, 1998. ISBN 978-0-299-15904-7. с. 7 – 40.
  14. Flood, Gavin D. The Blackwell companion to Hinduism. Wiley-Blackwell, 2001. ISBN 978-0-631-21535-6. с. 331.
  15. Wilkins, W.J. Hindu Mythology. New Delhi, D.K. Printworld, 2003. ISBN 978-81-246-0234-8. с. 471.
  16. Underhill, M. M. The Hindu Religious Year. Asian Educational Services, 1991. ISBN 978-81-206-0523-7. с. 129 – 131.
  17. Pawar, Shubhangi, Patil, D. A. Ethnobotany of Jalgaon District, Maharashtra. Daya Publishing House, 2008. ISBN 978-81-7035-515-1. с. 400.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ocimum tenuiflorum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​