Направо към съдържанието

Соев сос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соев сос
Соев сос с уасаби
Соев сос с уасаби
ВидСос
ПроизходКитай
Описаниесос
Соев сос в Общомедия

Соевият сос произлиза от Китай, откъдето има 2200-годишна традиция по приготовлението му.

Соята се попарва, смесва се с печени зърна пшеница, залива се с вода, добавя се сол и се оставя да ферментира на слънце в специални контейнери. Тази маса достига до желаното състояние за не по-малко от една година. Във висококачествения соев сос може да се добавят натурални екстракти (чесън, копър и др.), които променят вкуса[1].

Качествения соев сос е плод на естествена ферментация, продава се изключително в стъклени бутилки, съдържа единствено натурални съставки, без оцветители и ароматизатори и има до 8% протеини. Натуралният соев сос има светло кафяв цвят. Изкуственият и произведеният с помощта на киселина сос обикновено има тъмно кафяв до черен цвят.

Ускоряване на ферментацията:

  • Доброкачествен начин за ускоряване на подготовката на соев сос е прибавянето на специфични микроорганизми към ферментационната маса. Това придава на соса характерния сладък привкус и ускорява неговото узряване близо 12 пъти.
  • Много по-евтино (почти 10 пъти) струва производството по този начин: Соята се вари със сярна или солна киселина, а след това се прегасява. Повечето видове соев сос на пазара, са приготвени по такъв начин, но това поставя под съмнение полезните свойства на крайния продукт.

Соевият сос е единственият от всички соеви продукти, който се препоръчва от специалистите по хранене. Има редица положителни страни:

  • не съдържа холестерол
  • заменя солта, подправките, маслото и майонезата
  • нискокалоричен е – 70 ккал на 100 грама
  • ползва се за премахване на отоци, срещу безсъние, при дерматити и за успокояване[2].