Ванилия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ванилия
Vanilla planifolia 1.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Orchidaceae Салепови
род: Vanilla Ванилия
Научно наименование
Уикивидове Vanilla
Miller, 1754
Разпространение
Map Vanilla.png
Видове
Ванилия в Общомедия
Ванилови шушулки

Ванилията (Vanilla) е род орхидеи, включващ около 110 вида едносемеделни, многогодишни растения. От някои видове (предимно Vanilla planifolia) се извлича подправката със същото име. Името идва от испанската дума vainilla, която в превод означава ножница на малка сабя. Ванилията е разпространена в тропичните и субтропичните зони. Има видове в Западна Африка, Нова Гвинея, както и из тропическите зони на Америка и Азия. За родина се смятат Мексико и околните зони - там са единствените опрашвачи на това растение. В останалите части по света, където тя се отглежда, този процес се извършва изкуствено.

Ванилията е била позната и почитана от Ацтеките, които правели специална напитка от нея - смес от какаови зърна, ванилия и мед, смятана за мощен афродизиак. През 16 век ванилията е пренесена в Европа от испанците.

Растението представлява много дълга лиана. С времето и еволюцията при някои видове изчезва листната маса и остават единствено дългите стъбла. Цветовете са най-често бели или зеленикавобели, по-рядко зеленикави или жълти.

Ваниловата есенция се добива чрез филтрация през алкохол и вода на натрошените зърна,подобно на производството на кафето. Ваниловата есенция е много силна. Тя има голямо приложение в кулинарията, сладкарската и хранителната промишленост за ароматизиране на кремове, сладкиши, ликьори и други. Ванилията действа върху храносмилателната система, засилва отделянето на жлъчка.[1] Тя се използва при направата на парфюми, както и във фармацията за коригиране мириса на някои лечебни средства.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боева, Ана, Нонинска, Лиляна, Цанова, Маргарита. Подправките като храна и лекарство. 2 издание. Медицина и физкултура, 1990. с. 12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]