Целина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Целина (род). За други значения вижте Целина (пояснение).

Целина
Tselina.png
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Apium Целина
вид: A. graveolens Целина
Научно наименование
Уикивидове Apium graveolens
Linnaeus, 1753

Цѐлината (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейството на магданоза и морковаСенникоцветни (Apiaceae).

Описание[редактиране | edit source]

Има набраздени листа с височина 20-40 cm. Коренът е с жълтеникава до кафява кора и бяла сърцевина, месест е и образува глава. Листата са лъскави, тъмнозелени и пересто нарязани. Цветовете са малки и зеленикави на цвят, събрани в сенници от по 6-12 лъча. Растението цъфти от юли до август.[1]

Разпространение[редактиране | edit source]

В природата целината расте по заблатени и влажни места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по цялото Черноморие и по поречията на Дунав, Марица, Струма. Среща се и в цяла Европа, с изключение на най-северните региони.[1]

Употреба в кулинарията[редактиране | edit source]

Целината се използва в кулинарията и като кореноплоден зеленчук (стъбла, корен), и като подправка (листа). За целта има култивирани различни сортове — например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.

Използва се в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Самостоятелно целината може да се консумира сурова в салата или като прясно изцеден сок, или варена в супи и бульони. Като подправка се ползва и сушена, и свежа, като намира приложение и в маринатата на различни видове туршия. Подхожда на месни ястия и ястия с картофи.[2]

В САЩ е популярно нарязаното стъбло на целината да се топи в дресинг от синьо сирене и да се яде с пилешки крилца или други предястия или основни ястия.

Употреба във фитотерапията[редактиране | edit source]

Във фитотерапията се използват корените и плодовете на целината. Корените съдържат киселини, амини, аспарагин, глутамин, манит, пентозан, скорбяла, тирозин, холин. Плодовете съдържат апиин, лимонѐн, седанолид, селенин.

Основното действие на целината е диуретично, което се дължи на съдържащите се в нея етерични масла (0,1% в корена и 2-3% в плодовете). Емпирични данни показват, че има и антиревматично действие и стимулира действието на централната нервна система.

Приема се като прясноизцеден сок от корените и като запарка.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, "Медицина и физкултура", София, 1982
  2. Информация за целината в кулинарията и фитотерапията