Целина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Целина.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Целина (род). За други значения вижте Целина (пояснение).

Целина
Tselina.png
Природозащитен статут
незастрашен вид
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Apiales
семейство: Apiaceae Сенникоцветни
род: Apium Целина
вид: A. graveolens Целина
Научно наименование
Уикивидове Apium graveolens
Linnaeus, 1753
Целина в Общомедия

Цѐлината (Apium graveolens), позната още като керевиз или кервиз, е двугодишно тревисто растение от семейството на магданоза и морковаСенникоцветни (Apiaceae).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Има набраздени листа с височина 20-40 cm. Коренът е с жълтеникава до кафява кора и бяла сърцевина, месест е и образува глава. Листата са лъскави, тъмнозелени и пересто нарязани. Цветовете са малки и зеленикави на цвят, събрани в сенници от по 6-12 лъча. Растението цъфти от юли до август.[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

В природата целината расте по заблатени и влажни места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по цялото Черноморие и по поречията на Дунав, Марица, Струма. Среща се и в цяла Европа, с изключение на най-северните региони.[1]

Употреба в кулинарията[редактиране | редактиране на кода]

Целина
Celery, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 67 kJ (20 kcal)
Въглехидрати 2.97 g
      Нишесте 0 g
      Захари 1.34 g
      Сукроза 0.08 g
      Глюкоза 0.4 g
      Фруктоза 0.37 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0 g
      Галактоза 0.48 g
   Влакна 1.6 g
Мазнини 0.17 g
   Наситени 0.042 g
   Трансмазнини 0 g
   Мононенаситени 0.032 g
   Полиненаситени 0.079 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 0.69 g
Вода 95.43 g
Пепел 0.75 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 270 μg (30%)
Тиамин (B1) 0.021 mg (2%)
Рибофлавин (B2) 0.057 mg (4%)
Ниацин (B3) 0.32 mg (2%)
Пантотенова к-на (B5) 0.246 mg (5%)
Пиридоксин (B6) 0.074 mg (6%)
Фолиева к-на (B9) 36 μg (9%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 3.1 mg (3%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 0.27 mg (2%)
Витамин K 29.3 μg (24%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 40 mg (4%)
Желязо, Fe 0.2 mg (3%)
Магнезий, Mg 11 mg (3%)
Фосфор, P 24 mg (3%)
Калий, K 260 mg (6%)
Натрий, Na 80 mg (5%)
Цинк, Zn 0.13 mg (1%)
Мед, Cu 0.035 mg (4%)
Манган, Mn 0.103 mg (4%)
Селен, Se 0.4 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Целината се използва в кулинарията и като кореноплоден зеленчук (стъбла, корен), и като подправка (листа). За целта има култивирани различни сортове — например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.

Използва се в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Самостоятелно целината може да се консумира сурова в салата или като прясно изцеден сок, или варена в супи и бульони. Като подправка се ползва и сушена, и свежа, като намира приложение и в маринатата на различни видове туршия. Подхожда на месни ястия и ястия с картофи.[3]

В САЩ е популярно нарязаното стъбло на целината да се топи в дресинг от синьо сирене и да се яде с пилешки крилца или други предястия или основни ястия.

Употреба във фитотерапията[редактиране | редактиране на кода]

Във фитотерапията се използват корените и плодовете на целината. Корените съдържат киселини, амини, аспарагин, глутамин, манит, пентозан, скорбяла, тирозин, холин. Плодовете съдържат апиин, лимонѐн, седанолид, селенин.

Основното действие на целината е диуретично, което се дължи на съдържащите се в нея етерични масла (0,1% в корена и 2-3% в плодовете). Емпирични данни показват, че има и антиревматично действие и стимулира действието на централната нервна система.

Приема се като прясно изцеден сок от корените и като запарка.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, "Медицина и физкултура", София, 1982
  2. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  3. Информация за целината в кулинарията и фитотерапията