Сумак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сумак
Sommacco.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Смрадликови (Anacardiaceae)
род:Шмак (Rhus)
вид:Сумак (R. coriaria)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Сумак в Общомедия
[ редактиране ]

Сумак (Rhus coriaria) са плодовете на малък храст, който расте по Средиземноморието и Близкия Изток.

Произход и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Основно може да се срещне в Сицилия и Южна Италия, както и в някои части на Близкия Изток, главно в Иран. Плодовете са малки и закръглени, черно-кафяви на цвят и диаметър около 5 мм. Обикновено се изсушават и се смилат до прах с пурпурночервен цвят. От тях се приготвя подправка, която е изключително разпространена в арабската кухня.

Сумакът е представител на род листопадни дървета или храсти Шмак (на латински: Rhus), който обхваща около 250 вида, които са разпространени предимно в райони с умерен и топъл климат. Сумакът е бил популярен още в Древен Рим.

На древноеврейски език сумак означава да бъдеш червен, названието на немски: essigbaum в превод означава оцетено дърво, а на нидерландски: zuurkruid се превежда като кисела подправка. Сумакът има стипчивокисел вкус, който се дължи на съдържащите се в него две основни съставки – танини и органични киселини.

Танини има в почти цялото растение, но най-висока е концентрацията в корените и кората. Именно тези части на сумака са били използвани за боядисване на кожата през Античността. Сумакът още се използва за оцветяване, но боядисването не е трайно.

В Северна Америка расте разновидност на сумака, която обаче е отровна и може да предизвика сериозни кожни реакции при допир.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Популярна и много използвана подправка в арабските страни. Трябва да се внимава с количеството, защото подправката има доста интензивен вкус. Съхранява се в хладни и сухи помещения, далеч от слънчева светлина, в плик или добре затворен буркан.

В средиземноморска Мала Азия и особено в Ливан сумакът е основна съставка за постигане на кисел вкус на храната. С него се поръсва кебапа преди печене или забъркан с кисело мляко за гарнитура на кебапа.

В Иран и Турция се овкусява ориз със сумак или смесен с прясно нарязан лук като разядка.

В Йордания сумакът е част от популярната смес с подправки захтар, която включва още мащерка, риган, майорана, сусам, сол и евентуално малко пипер. Подобни смеси се използват и в Израел и Сирия. Сместа захтар се използва основно за пържено месо или месо за барбекю. Консумира се и само поръсен върху филийка хляб със зехтин.

По Средиземноморието сумак се сервира с останалите подправки, с които ежедневно се овкусява храната. При готвене сумакът придава приятна плодова кисела жилка и лек вишнев цвят на домашни птици, риби, сосове, салати, задушено месо, картофи, бяло или китайско зеле. Сумакът е вкусен и поръсен върху хумус.

Сумакът е изключително популярен в Турция и Иран, където влиза в състава на смесите за дюнер кебап.

В Сирия, Египет и Ливан плодовете на сумак се варят във вода до получаване на гъста и кисела есенция, която се прибавя към месо и зеленчуци. Употребява се както оцета и лимоновия сок. За арабите салатата от домати е немислима без овкусяване със сумак. Типичните за тази кухня чобан салата (домати, пресен лук и зелени чушки) и салата фатуш (маруля, домати, зелени чушки, маслини, краставици, репички и пържени крутони) се подправят със сумак.

В Северна Америка две от разновидностите на сумака – кораловият и лекият се използват за питие, наречено sumac-ade или индианска лимонада. Приготвя се чрез накисването на плодовете в студена вода и смачкването им. За да се извлече есенцията течността се прецежда през памучна кърпа, а полученият сок се подслажда. Местните хора използват плодовете и листата в комбинация с тютюн за пушене.

Ползи[редактиране | редактиране на кода]

В миналото патрициите са ценяли сумака, не само поради невероятния вкус, но и заради добре изразените му диуретични свойства. Сумакът има добро благотворно влияние върху храносмилането, а в Средния Изток с него забъркват кисела напитка, която успокоява стомашни болки. В някои места го използват за намаляване на високата температура.Също така го използват и за овкусяване на салати.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rhus coriaria (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)