Тиква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тиква
Cucurbita 2011 G1.jpg
Yellow squash DSC01080.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Cucurbitales
семейство: Cucurbitaceae Тиквови
род: Cucurbita Тиква
Научно наименование
Уикивидове Cucurbita
Linnaeus, 1753[1][2][3]
Видове
Тиква в Общомедия
Цвят на тиква с насекоми
Най-тежката тиква в света.jpg

Тиквите (Cucurbita) са род плодови зеленчуци от семейство Тиквови. Стъблото на тиквата е влачещо се и достига на дължина до 4 – 5 метра. То е цилиндрично или ръбесто, цялото покрито с остри и твърди бели космици. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури. Понякога те са разположени толкова наблизо едно до друго, че земята не се вижда от тях. И не само земята. Често те закриват цветовете така, че пречат на пчелите да ги открият, за да смучат сладък нектар от тях и да ги опрашват.

Жълтите или оранжеви цветове на тиквата са едри. Мъжките цветове са разположени на дълги и тънки дръжки, а женските – на сравнително дебели и къси. Тиквата е еднодомно растение, т.е. на едно и също растение се намират и женски, и мъжки цветове. Наскоро, след като прашецът от мъжките цветове попадне върху женските, започва образуването на малка тиквичка, която бързо нараства. Листата се отдръпват, за да направят място на едрите плодове, които може да достигнат на тежина до 40 – 50 кг. Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.

Тя се използва най-често за приготвянето на десерти. А семките ѝ се консумират, след като се изпекат. Има много полезни свойства и се препоръчва при някои здравословни проблеми.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Тиквата вирее на места, които са добре огрявани от слънцето и защитени от ветровете. За израстването на голям плод е нужно почвата да бъде богата на хранителни вещества, като наторяването зависи от предшестващата култура, която е била отглеждана. Сеитбата се извършва в края на месец април, когато вече няма опасност от слана, а почвата на 10 см е с температура близо 14°С.

Прави се гнездо, слага се тор и се засяват по 5 – 6 семена във всяко едно от тях. След засяването на семената е нужна редовна обработка на почвата и борба с плевелите. Заради развитата си коренова система, тиквата няма нужда от редовно поливане. Когато растенията образуват 2 – 3 листа, те се разсаждат, като се оставя по 1 растение в гнездо.

Продукцията се прибира към края на м. септември, но преди да започнат обилните есенни дъждове. Плодове се остават на слънце 20 – 25 дена след откъсването им. Те издържат на понижаване на температурата до -4, -5°С.

Полезни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Тиква
Pumpkin, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 4016 μg
   β-каротин 3100 μg (344%)
Тиамин (B1) 0.05 mg (4%)
Рибофлавин (B2) 0.11 mg (8%)
Ниацин (B3) 0.6 mg (4%)
Пантотенова к-на (B5) 0.298 mg (6%)
Пиридоксин (B6) 0.061 mg (5%)
Фолиева к-на (B9) 16 μg (4%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 9 mg (10%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 1.06 mg (7%)
Витамин K 1.1 μg (1%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 21 mg (2%)
Желязо, Fe 0.8 mg (10%)
Магнезий, Mg 12 mg (3%)
Фосфор, P 44 mg (6%)
Калий, K 340 mg (7%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.32 mg (3%)
Мед, Cu 0.127 mg (14%)
Манган, Mn 0.125 mg (5%)
Селен, Se 0.3 μg (1%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[4]

Тиквите съдържат много плодова захар (в качествените сортове до 10%) и други хранителни вещества, като с най-високи стойности е Витамин С (10%). Поради ниската си калоричност (около 17 калории в 100 г) тиквата притежава диетични свойства и се препоръчва при бъбречни и сърдечносъдови заболявания.

В тиквените семки се съдържат важни за организма незаменими аминокиселини. Те облекчават основните симптоми при аденома или възпаление на простатата като често уриниране, болка и др. Освен това, семките са богати на протеини, витамини и минерали като желязо, цинк, мед и фосфор. В 100 г тиквени семки се съдържа 46.1% от дневната нужда на организма от магнезий.

Тиквени гиганти[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко сорта, които имат потенциал да надхвърлят 100 кг. Възприето е семената от всяка гигантска тиква да бъдат кръщавани, като се спазва строга методология. Името се формира като първо се слага теглото (във паундове) на тиквата, следва фамилията на човека, който я е отгледал и накрая годината. Например семената на тиквата, поставила рекорд през 2004 г., са кръстени „1446 Итън 2004“.

Днес отглеждането на гигантски тикви се счита за спорт и има сертифицирани кантари, където плодът се премерва и записва.

Тиквата като кулинарен продукт[редактиране | редактиране на кода]

Печена тиква с орехи.

Младите плодове на обикновената тиква (Cucurbita pepo) имат нежна консистенция и се използват широко като плоден зеленчук. За производство на незрели тиквени плодове (рани или готварски тиквички) обикновено се използват C. pepo var. giromontiina с издължени цилиндрични плодове и по-ограничено у нас C. pepo var. patissonia. Сортовете от тези два вариетета имат бързо развитие, храстовиден хабитус и висока родовитост, което ги прави много по-пригодни за целта от типичните тиквови сортове. Тиквичките могат да се използват за приготвяне на различни ястия, но у нас преди всичко се пържат или панират, по-ограничено се използват за пълнене или като компонент от ризото, яхнии и т. н. Тиквичките могат да бъдат консумирани и сурови като съставка на различни салати, така използвани те наподобяват краставица, но вкусът им е по-сладък и плътен с характерен аромат.

Тиквите за печене обикновено са едри и валчести, кората им е дебела и корава, а месестата част – нежна и дебела. На цвят тя бива жълта, жълто бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво оранжева.

Освен за печене и варене тиквата се използва и за приготвянето на ястия, баници и сладкиши.

Тиквените семки[редактиране | редактиране на кода]

Семената на тиквата са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви, плоски или елипсовидни. В България тиквените семки се нареждат на трето място по консумация след фъстъците и слънчогледовите семки.

За да запазят качествата си и да не се развалят, семките на тиквата трябва да се съхраняват на тъмно и прохладно място, дори и да са преминали топлинна обработка.

В България най-често тиквените семки се изпичат преди тяхната консумация. Напоследък навлиза тенденцията да се прибавят към салати в суров вид.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • указано в: Genera Plantarum (5th edition), страница: 441, BHL Page ID: 651449
  • указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 1010, BHL Page ID: 359031, инстанция на: first description (of a taxon)
  • указано в: Phylogenetic relationships in the order Cucurbitales and a new classification of the gourd family (Cucurbitaceae)
  • ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.