Блатен аир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Блатен аир
Acorus calamus1.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Аироцветни (Acorales)
семейство:Аирови (Acoraceae)
род:Аир (Acorus)
вид:Блатен аир (A. calamus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Разпространение
Map-Acoraceae.PNG
Блатен аир в Общомедия
редактиране

Блатният аир (Acorus calamus), познат още като акорус, ароматна тръстика, е многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина на височина, по произход от Хималаите.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Блатният аир произхожда от Северна Азия. През средните векове е отглеждан и на Балканския полуостров. Сега се среща рядко, явно подивял, по блатистите, мочурливи места, в бавнотечащи води. В България плодовете не узряват, поради което се размножава вегетативно. Находищата са ограничени – Софийско, Самоковско, Казанлъшко и край р. Искър. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в приатлантическите части на Северна Америка.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Етерично масло, което се състои от d-α-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав (1977 г.). В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. В листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.[2]

Билка и подправка[редактиране | редактиране на кода]

Внимание! Някои европейски и азиатски разновидности на блатния аир (без диплоидния) съдържат канцерогенното и плодоувреждащо вещество асарон, което представлява до 80% от 9-те % етерично масло в коренището.[3]

Още индийските лекари го използвали, а древните гърци и римляните научили за него от арабските и финикийските търговци. Споменава се и по време на походите на Александър Македонски в Индия.

Време и начин на бране и заготовка[редактиране | редактиране на кода]

Коренищата се изваждат рано напролет, в средата на лятото и през есента. През пролетта дрогата е най-богата на етерично масло. Коренищата се измиват и нарязват на късове с дължина 10 – 15 см. Сушенето се извършва в проветриви помещения или в сушилня при температура до 30 °C. Правилно заготвената дрога е жълтокафява отвън, а отвътре – бяла.

Изсушените и стрити коренища на блатния аир са традиционна подправка в индийската и арабската кухня, използва се за сладкиши (меденки, ореховки) и за компоти, сладка, желета и конфитюри.

Коренищата се използват за приготвяне на лекарствени сиропи и запарки.

Лечебно и здравно действие[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Acorus calamus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 30 май 2020 г. (на английски)
  2. Билките в България и използването им, Земиздат, 1977
  3. www.giftpflanzen.com