Шамфъстък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шамфъстък
Pistacia vera Kerman.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:Смрадликови (Anacardiaceae)
род:Pistacia
вид:Шамфъстък (P. vera)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Шамфъстък в Общомедия
[ редактиране ]

Шамфъстъкът (Pistacia vera) е ниско храстовидно дърво, характерно за планинските региони на Иран, Туркменистан и западен Афганистан. За първи път е култивиран в западна Азия, по-късно е пренесен към Средиземноморието, а още по-късно към Калифорния и Австралия. Отглежда се заради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерални вещества.

Биологични характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Сурови ядки шамфъстък

Дървото израства до 10 m височина. Листата му са перести, сезонно сменящи се с дължина 10–20 cm.

Шамфъстъкът е пустинно растение, което се отличава с високата си толерантност към солени почви. Устойчиво е и на големи температурни колебания: от −10 °C през зимата до 40 °C през лятото. Предпочита слънчев изглед и суха почва, не вирее добре в условия на висока влажност и кореновата му система е предразположена към загниване през зимата, ако получава твърде много вода, която няма къде да се оттича. Плодът узрява най-добре при дълго и горещо лято.

Растението е двудомно, т.е. отделните екземпляри (дървета) са или мъжки, или женски. Цветовете са еднополови, без венчелистчета, съцветието е от тип „метла“. Само женските дървета произвеждат ядки и има пълна реколта през годината.

Плодът е с твърда белезникава костилка, съдържаща удължена ядка, която става за консумация. Ядката е с бледоморава външна ципа и светлозелено месо, има специфичен аромат. Растящия шамфъстък се струпва на гроздове по дървото. Когато плодът узрее, черупката на ядката се разпуква с характерен звук. На всеки две години дървото дава средно 50 килограма ядки, около 50 000 на брой.

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Шамфъстък
Nuts, pistachio nuts, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия2342 kJ (560 kcal)
Въглехидрати27.17 g
      Нишесте1.67 g
      Захари7.66 g
      Сукроза6.87 g
      Глюкоза0.32 g
      Фруктоза0.24 g
      Лактоза0 g
      Малтоза0.17 g
   Влакна10.6 g
Мазнини45.32 g
   Наситени5.907 g
   Трансмазнини0 g
   Мононенаситени23.257 g
   Полиненаситени14.38 g
   Холестерол0 mg
Белтъчини20.16 g
Вода4.37 g
Пепел2.99 g
Шамфъстък в Общомедия
Витамин A0 μg (0%)
   α-каротин10 μg
   β-каротин305 μg (34%)
Тиамин (B1)0.87 mg (73%)
Рибофлавин (B2)0.16 mg (12%)
Ниацин (B3)1.3 mg (8%)
Пантотенова к-на (B5)0.52 mg (10%)
Пиридоксин (B6)1.7 mg (131%)
Фолиева к-на (B9)51 μg (13%)
Кобаламин (B12)0 μg (0%)
Витамин C5.6 mg (6%)
Витамин D0 μg (0%)
Витамин Е2.86 mg (19%)
Шамфъстък в Общомедия
Калций, Ca105 mg (11%)
Желязо, Fe3.92 mg (49%)
Магнезий, Mg121 mg (30%)
Фосфор, P490 mg (70%)
Калий, K1025 mg (22%)
Натрий, Na1 mg (0%)
Цинк, Zn2.2 mg (20%)
Мед, Cu1.3 mg (144%)
Манган, Mn1.2 mg (52%)
Селен, Se7 μg (13%)
Шамфъстък в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Шамфъстъкът е добър източник на фосфор, тъй като има ключова роля в заздравяването на костите и зъбите, заедно с калция. Фосфорът играе и роля, свързана с енергийния метаболизъм и с различни ензимни процеси в тялото.

Ядката е богата и на Витамин B1, който е препоръчителен за правилно функциониране на сърцето, нервната система и мускулите.

Употреба в кулинарията[редактиране | редактиране на кода]

Ядките на шамфъстъка се ядат цели, както пресни, така и печени, обикновено осолени, но може да са и карамелизирани. Използват се за плънка на сладкиш или баклава, с тях може да се гарнира сладолед. В солените ястия най-често се използват като „подправка” или украса.

Съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Като всички ядки, и шамфъстъкът изисква правилно съхранение. След като плодът е събран от дърветата, той не трябва да се излага на светлина и топлина. Поради наличието на мазнини в ядките всяко притопляне е предпоставка за тяхното гранясване и развитие на гъбички. Дори готвачите съветват след разопаковане на шамфъстъка, той да се съхранява в хладилник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pistacia vera (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  2. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pistachio“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​