Марина Антиохийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Света Марина)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Света Марина
ԌҬЇҌӐ ӍӐҎӖNЇҌ
St.Marina the Martyr hammering a devil.jpg
Света Великомъченица Марина. Илюстрация от житието на светицата отпечатано в Гърция през 1858 г.
Великомъченица
Родена 289 г.
Антиохия Писидийска, Турция
Починала 304 г.
Антиохия
Почитана в България -17 юли, Източноправославния свят - 17 юли, Католицизъм-20 юли.
Канонизация 494 година, Рим от Папа Геласий I
Главно светилище Голямата аязма (Влахов дол); Пещерата на Света Марина (Сливарово)
Празник 17 юли
Противоречия 1969 година Папа Павел VI я изважда от католическия календар
Света Марина
ԌҬЇҌӐ ӍӐҎӖNЇҌ
в Общомедия

Света Великомъченица Марина се почита от Православната църква на 17 юли. Тя е известна сред католиците като Света Маргарита Антиохийска и се празнува на 20 юли, когато православните християни празнуват деня на Свети Илия. Житието на Света Марина е писано от епископ Теотимий и е ползвано за основа на множество преписи и преработки.[1][2][3]

Житие[редактиране | редактиране на кода]

Света Марина и Света Параскева - рисунка от Михалко Голев

Марина е живяла през III век и е била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (Антиохия Цезарея). Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина прегръща христовата вяра на дванадесет годишна възраст, поради което баща ѝ започва да се отнася жестоко с нея, заради вярата, която тя открито изповядва. Когато навършила шестнадесет години, била срещната от управителят на източните страни Олибрий, който пленен от красотата ѝ, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващият ден я изправил на съд.

Марина не била съблазнена от обещанията за охолен живот и прекършена от мъченията, за да се откаже от вярата си. Тялото ѝ било разранено от мъченията, след което била прикована отново към дърво и терзана. През нощта в тъмницата, Марина се молила горещо на Бога. Появил се светещ кръст и тя чула глас, който ѝ обещал, че скоро ще се представи в чертога на своя небесен жених. Раните ѝ оздравявали. Тя помолила Бог да ѝ даде свето кръщение, преди да умре.

На следващият ден, когато отново била изправена пред съда, девойката удивила всички с цветущият си вид. Онези, които я видели, отдали чудото на Бога.

Марина потвърдила непоколебимостта на вярата си в Христа. Тя била подложена отново на мъчения, тялото ѝ било разранено, а раните опалени с огън, но Марина непрекъснато молила Бога да я дари със свето кръщение. Това накарало Олибрий да нареди да я удавят. Марина била добре вързана и хвърлена в дълбока каца с вода. Молитвите на девицата били чути от Христа и оковите по чудо паднали, а тя изправена във водата запяла хвалебствени песни към него. Управителят Олибрий заповядал да я изведат извън града и да я посекат с меч. Това се случило в четвъртата година от царуването на Диоклециан – през 289 година.

В житиетата на Света Марина впоследствие се появява и епизод, който разказва, че по време на мъченията, в тъмницата ѝ се появил дявола под формата на огромен дракон обвит със змии, който заплашил да я разкъса и погълне. Девицата Марина го прогонила с кръстен знак. По-късните версии на този епизод стават дори още по-драматични – дяволът погълнал девойката, а тя с кръстен знак го принудила да отвори пастта си и тя излязла от търбуха му жива и здрава. В други версии пресонификацията на дявола се задавил и се пръснал, а Марина остава жива и здрава; Марина разпаря корема на дракона с кръст, който държи в ръката си. Трета версия, в която дяволът, веднъж победен като дракон, се появява като тромав космат мъж, който заплашва отново Марина, но тя го прогонва с кръстен знак.

В по-късни версии на житието на светицата се разказва, че тя от малка останала сираче и за нейна дойка била наета селянка от околността на Антиохия, която била християнка и въвела Марина в християнството. Други текстове, използвани от Православната църква, споменават че двнадесет годишната Марина приема християнската вяра от скитащ просяк – християнин.[4]

Канонизация[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Света Марина от едноименната ранносредновековна църква с аязмо, разположена в Защитена местност Света Марина на рида Алабак, Западни Родопи.

Марина (Маргарита) Антиохийска е канонизирана за Света Великомъченица през 494 година от Папа Геласий I. През 1969 година Папа Павел VI я изважда от католическия календар, поради съмнението, че Света Марина никога не е съществувала. Тя е свалена от католическия календар заедно със Света Катерина Александрийска.

Почитане[редактиране | редактиране на кода]

Почитането на култа към Света Марина във Византийската църква се разпространява много рано, докато на запад то е регистрирано след VIII век. Светицата присъства във всички източни и византийски синаксарии, но едва през IX век се появява на латински език в Мартирологията на Maurus под името Маргарита. През 1098 година с основаването на Цистерианския орден, нейният култ е укрепен, но тя не е осмисляна като исторически персонаж, а по-скоро като благочестив образ на вярваща. Според изследователите на църковната книжнина, легендата за Света Марина е апокрифна. Освен това Света Марина не е имала стар литургичен култ.

Света Марина е особено популярна на запад по време на Кръстоносните походи, след XI век. В научната литература, която се занимава с култа към Света Марина и разпространението му в Западна Европа, все още се води дискусия дали почитането ѝ не е резултат от наслоявания на източната Света Марина върху местни автохонни женски вярвания.[5][6]

Мощи[редактиране | редактиране на кода]

Предполагаемите мощи на светицата били пренесени от изток в Сан Пиетро дела Вале през 908 година, а от там през 1145 година в катедралата Монтефалконе в Тоскана. Дожът на Венеция Пиетро Зиони в 1213 година получил част от мощите и ги занесъл във Венеция. В съвременното издание на Александрийския синаксарий от Микеле, който се използва от Коптската църква, се съобщава в бележка, че тялото на светицата се пазело в Константинопол в църквата Дева Мария Бахара - т.е. "морската, от морето". Според Архимандрит Сергий едната ръка на светицата се съхранява във манастира Ватопед на полуостров Атон. Запазено е и легендарно сведение, че мощи на светицата били съхранявани в манастир близо до село Ленге, област Мокра в Албания.[7]

Фолклорен образ[редактиране | редактиране на кода]

Света Маргарита като пастирка - художник Франциско де Зурбаран (платно от 1631)

В Католическата църква фолклорният образ на светицата е запазен в апокрифните текстове и записаните вярвания на хората, които са я почитали. Вярвало се е, че онзи, който описва или чете нейната история, ще получи неувяхваща корона на небето. Този, който я зове в последния си час, ще се радва на божествена закрила и ще се изплъзне на Сатаната. Онзи, който освещава църква в нейна чест или пали свещ в нейна чест и се моли на светицата, ще получи всичко, за което се моли.

Бременните жени, които я призовават, ще избегнат опасностите при раждането, техните рожби също. Маргарита (Марина) е особено почитана от жените, заради вярата, че помага на бездетните и лекува болести по лицето. Във Франция са запазени четири пояса на светицата, които бременните жени носели докато било възможно. Докато траело самото раждане върху корема на раждащата се поставяла книга със житието на светицата.

Според някои легенди, светицата е отглеждала овце, поради което е почитана като патрон на овчарите и селяните. В католическата иконография този легендарен епизод е представен чрез сцена, в която Олибрий, качен на кон, влачи Марина, която води овца.

Света Маргарита е патрон на много католически църкви във Франция. Един от гласовете напътстващ Жана д'Арк е именно този на светицата.

Във Англия началото на почитта към Света Маргарита е поставено в началото на Нормандското нашествие, когато вярата в нея е била описана в ръкопис на местен език.Като покровителка на децата Света Маргарита е била призната за една от Четиринадесетте Свети помощници.

За разпространението на култа към светицата в Западна Европа допринася и много народният театър, в който се представяли страданията на Маргарита и особено епизода с борбата с Дявола-дракон.[1][8][9][10]

Наименования и прозвища[редактиране | редактиране на кода]

В България (особено в Югоизточната част на страната) много често срещано е умалителното наименование на светицата – "Маринка". Проф.Александър Фол предполага, че този антропоним, може да се изведе от корена "mar", който на тракийски език би имал значение "голяма вода". Хипотезата но Фол, че името кодира "чист хтоничен елемент от първичен космогоничен порядък", се подкрепя от фолклорния материал. Много е вероятно през Средновековието етимологично внушеното "Марина - вода - море" да не е било чуждо на вярващите, тъй като по писмени сведения тялото на светицата се е пазело в Константинопол, в църквата на Дева Мария bahharah, т.е. "морска" (marina - в превод на латински). През същата епоха в Средиземноморието светицата е била призовавана да закриля вярващите в морските бури, като тази вяра според проф.Валерия Фол тази вяра е вдъхновена от омофонията на името с епитета marina.[11][12][1]

В Странджа планина девицата Света Маринка носи названието "побарѝнка" – от "побарвам" – т.е. "опипвам", "търся". Названието определя точно това, което се случва между момите и ергените на нощния панагир на светицата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Biblioteca Sanctorium, Vol.VIII. 1966. Roma
  2. "Margaret of Antioch" The Oxford Dictionary of Saints. David Hugh Farmer. Oxford University Press 2003
  3. Calendarium Romanum (Libreria Editrice Vaticana, 1969), p. 130
  4. MacRory, Joseph. "St. Margaret." The Catholic Encyclopedia. Vol. 9. New York: Robert Appleton Company, 1910
  5. Martyrologium Romanum (Libreria Editrice Vaticana, 2001 ISBN 88-209-7210-7)
  6. Gábor Klaniczay; Éva Pócs; Eszter Csonka-Takacs (2006). Christian Demonology and Popular Mythology. Central European University Press. p. 124. ISBN 978-963-7326-76-9
  7. Farmer D.H. "The Oxford Dictionary of Saints" Oxford University Press. Oxford, New York 1987
  8. Вакарелски, Хр."Бит и език на тракисйките и малоазисйките българи – Тракийски сборник том 5", София 1934 г.
  9. Маринов Д."Избрани произведения.Том I. Народна вяра и религиозни народни обичаи." ИК "Наука и изкуство", София 1981 г.
  10. Frances Arnold-Forster, Studies in Church Dedications (London, 1899), i. 131—133 and iii. 19
  11. Фол, А. "Тракийският Орфизъм", УИ Св.Климент Охридски, 1986 г. София
  12. Фол, Валерия, Забравената светица, УИ "Св.Климент Охридски", София, 1996