Диоцез Ориент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карта на диоцез Ориент с провинциите

Диоцез Ориент или Диоцез Изток (на латински: Dioecesis Orientis; на гръцки: Ἐῴα Διοίκησις) е диоцез на късната Римска империя, включващ земите между Средиземно море и Месопотамия.

По време на късната античност областта е разположена на границата със Сасанидската империя и непокорните арабски племена на пустинята, т.е. това е западната част от т.нар. Плодороден полумесец.[1][2] Столица на диоцеза е Антиохия. Имперският наместник носел титла комит, както и титулите в ранг vir spectabilis (благороден), а после vir gloriosus (великолепен). [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6. с. 1533 – 1534.
  2. Giftopoulou, Sofia. Diocese of Oriens (Byzantium). // Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor. Foundation of the Hellenic World, 2005. Посетен на 14 November 2013.
  3. Бъри, Джон. History of the Later Roman Empire: From the Death of Theodosius I to the Death of Justinian, Vol. II. London, MacMillan & Co., 1923. ISBN 0-486-20399-9. с. 339.