Арабски завоевания
Арабско-ислямските завоевания (на арабски: الفتوحات الإسلامية, al-Futūḥāt al-Islāmiyya), наричани също арабски завоевания[1], [2] и ранни ислямски завоевания[3], [4] (за да се отличават от по-късното разпространение на исляма) започват още по времето на пророка Мохамед, който става управник на цяла Южна Арабия през VII век. При неговите приемници от Праведния и Омаядския халифат започва столетие на експанзия. През 711 г. арабските армии вече са покорили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, прекосяват Гибралтарския проток и завладяват Иберийския полуостров, който наричат Ал Андалус. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море. В апогея си тяхната империя се простира от границите на Китай и Индия през Централна Азия и обхваща Близкия Изток, цяла Северна Африка и части от европейския континент (Пиренейски полуостров и Сицилия).
Поредицата завоевания, извършени през VII – VIII век, са определяни като „едно от най-значителните събития в световната история“, довело да създаването на „нова цивилизация“ – ислямизирания и арабизиран Близък Изток.[5] Ислямът, дотогава ограничен в Арабския полуостров, се превръща в голяма световна религия, а синтезът на арабски, римски и персийски културни елементи водят до възникването на самобитен нов стил в изкуството и архитектурата на Близкия Изток.[6]
Военни селища[редактиране | редактиране на кода]
Арабските завоеватели предпочитат да се заселват във военни лагери. Всеки от тях има формата на кръг (за разлика от римските и персийските лагери, които са квадратни) и е обграден със земен вал. Във вътрешността на кръга се разполагат палатките на завоевателите, мнозинството от които остават верни на бедуинския начин на живот. Такива лагери възникват в Ирак (Куфа през 636 г. и Басра през 638 г.), в Египет (Фустат през 642 г.) и в Африка (Кайруан ок. 670 г.). Около арабските военни лагери се заселват местни жители и приходящи, възникват цели села или квартали на занаятчии, търговци, наемни работници, проститутки и престъпници. Завоевателите водят със себе си големи групи от роби. Така арабските военни лагери се превръщат в многолюдни градове, центрове на разпространение на ислямската вяра. През VIII в. Басра и Куфа са вече големи градове-пристанища, а през Х в. Фустат става ядрото на новата египетска столица Кайро[7].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hoyland 2014.
- ↑ Kennedy 2007.
- ↑ Kaegi 1995.
- ↑ Donner 2014.
- ↑ Nicolle 2009, с. 91.
- ↑ Nicolle 2009, с. 80 – 84.
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, Т. VI. В. Търново, Издателство ЕЛИПС, 752 с.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Dennett, Daniel Clement. Conversion and the Poll Tax in Early Islam. Harvard University Press, 1950. ISBN 9780674331594.
- Donner, Fred M. The Early Islamic Conquests. Princeton University Press, 2014.
- Едуард Гибън, Залез и упадък на Римската империя, Chapter 51
- Hoyland, Robert G. In God's Path: The Arab Conquests and the Creation of an Islamic Empire. Oxford University Press, 2014. ISBN 978-0-19-991636-8.
- Kaegi, Walter E. Byzantium and the Early Islamic Conquests. Cambridge University Press, 1995. ISBN 9780521484558.
- Kennedy, Hugh. The Great Arab Conquests: How the Spread of Islam Changed the World We Live in. Da Capo Press, 2007. ISBN 978-0-306-81740-3.[неработеща препратка]
- Nicolle, David. Yarmuk AD 636: The Muslim Conquest of Syria. Osprey Publishing, 1994. ISBN 978-1-85532-414-5.[неработеща препратка]
| ||||||||||||||||
