Арабско-хазарски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арабско-хазарски войни
Califate 750.jpg
Арабският халифат в 750 г.
Период 650758
Място Кавказ, Трансоксиана
Резултат Възстановяване на довоенните граници и статукво - виж Pax Chazarica
Воюващи страни
Омаядски халифат и Абасидски халифат Хазарски хаганат

Арабско-хазарските войни са поредица военни кампании в периода 7 - 8 век, които обикновено се групират в Първа (от средата на 7-ми век) и Втора арабско-хазарска война (715-737). Арабско-хазарските войни са поредица от стълкновения между армиите на Хазарски хаганат от една страна и Омаядския халифат (включително и Абасидите и наследниците им) с васалните му образувания.

История на конфликта[редактиране | edit source]

Последната Персийско-византийска война от началото на 7 век продължава 26 години, като омаломощава двете Велики сили в Ориента - Византия и Сасанидска Персия. Във военно-политически контекст този продължителен и изтощителен конфликт в района на древните цивилизации на плодородния полумесец отваря пътя за завоеванията на последователите на пророка Мохамед, които налагат на по-голямата част от тогавашния свят третата световна религия - исляма.

Арабският халифат започва осъществяването на пълномащабна експанзия във всичките четири възможни главни посоки :

  1. на северозапад → към Византия и в частност към Константинопол;
  2. на запад и през Пиренейски полуостров → към Западна Европа (виж битка при Поатие);
  3. на североизток → към Сасанидска Персия, където се налага исляма под формата на шиизъм;
  4. на север през Дербент → към степите на Източна Европа, където властва Хазарския хаганат;

Император Ираклий виждайки още приживе да отпадат в Леванта плодовете от епично спечелената му битка срещу Сасанидите - Антиохия и свещения Ерусалим (завоювани през 30-те години на 7 век от арабите) бива принуден да търси стратегически съюзници срещу арабската експанзия която застрашава и Константинопол. Ираклий пристъпва към изграждането на система от стратегически съюзи целящи да предотвратят арабските завоевания, които вече застрашават да овладеят по-голямата част от европейската територия, като прекъснат европейското цивилизационно развитие - виж Велика България и обсада на Константинопол (718).

През 7 и 8 век под натиска на византийската дипломация, Хазарският хаганат води поредица бойни действия в Кавказкия регион срещу силите на Омаядския халифат. Първият конфликт започнал през 650 година завършва с поражение за арабските сили начело с Аб ар-Рахман в битката при Баланджар. При обсадата на града арабските сили използват обсадни машини и съюзни войски.

Нови сблъсъци между страните избухват през 710 г. в Кавказкия регион, в които в няколко решителни битки хазарите, водени от Барик нахлуват през Дербент в днешен северозападен Иран и побеждават Омаядските сили в 730 г., убивайки арабския управител на Ардабил Джура ал Хаками и за кратко заемат града. Хазарите са победени следващата година в битката при Мосул, в която Барик е убит. Арабската армия контраатакува изтласквайки хазарските сили от Иран, предвождани първоначално от Маслама, а по-сетне и от Мохамед ибн Маруан (по-късно е халиф - Маруан II), която в крайна сметка навлизайки в Кавказкия регион (през 737) побеждава хазарската армия водена от Хазар-таркан (това вероятно e титлата на пълководеца), в резултат на което за кратко е зает от арабите Итил. Вътрешната нестабилност на Омаядският халифат прави невъзможно задържането за постоянно на толкова отдалечени владения от Багдад, поради и което арабската армия се оттегля от района на долното течение на Волга, а хазарската независимост е възстановена.

Последната голяма битка между Хазарския хаганат и Омаядския халифат се състои през 758 г., когато хазарската армия на Рас-таркан завладява и временно заема част от днешен Азербайджан и областта Аран в Закавказието. Отношенията между Хазарския хаганат и Омаядския халифат вероятно се подобряват с течение на времето, след което хрониките започват да предават, че хазарският каган Йосиф (както ни съобщава кореспонденцията му с Хасдай ибн Шафрут от Иберия) през 10 век защитава района на Прикаспийското крайбрежие от атаките на Киевска Рус.

Литература[редактиране | edit source]

  • Kevin Alan Brook. The Jews of Khazaria. 2nd ed. Rowman & Littlefield Publishers, Inc, 2006.
  • Douglas M. Dunlop. The History of the Jewish Khazars, Princeton, N.J.: Princeton University Press, 1954.
  • Peter B. Golden. Khazar Studies: An Historio-Philological Inquiry into the Origins of the Khazars. Budapest: Akademia Kiado, 1980.
  • Norman Golb and Omeljan Pritsak, Khazarian Hebrew Documents of the Tenth Century. Ithaca: Cornell Univ. Press, 1982.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Khazar–Arab Wars“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.