Арабско завоюване на Персия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Арабско-ислямско завоюване на Персия
Mohammad adil-Khalid's conquest of Iraq.PNG
Арабският поход срещу течението на Ефрат през 633 г.
Период 633644
Място Месопотамия, Кавказ, Персия и Бактрия (Хорасан)
Резултат арабско-ислямско завладяване на Сасанидската държава
Воюващи страни
Сасанидско царство Арабски халифат
Командири
Яздегерд III Омар
Арабското завоюване на предходните сасанидски територии - в червен цвят. Арабската прародина - Арабският полуостров (в кафяво)

Арабско-мюсюлманското завладяване на Сасанидска Персия води до края на Сасанидското царство (или по-точно империя) през 644 г., падането от власт на Сасанидската династия в 651 г. и в крайна сметка до намаляване влиянието на зороастрийската религия на територията на т.нар. Голям Иран, вследствие на което тази предходна световна религия почти изчезва.

Арабите за първи път се появяват на сасанидска територия през 633 г., когато под предводителството на Халид ибн Уалид нахлуват в Месопотамия, която с Вавилон по време на римско-персийските войни е "ябълката на раздора" между Рим и Персия.

Първият арабски набег на сасанидска територия е отбит следствие от персийските контраатаки. Второто нашествие започва в 636 г. под предводителството на Саад ибн Аби Уаказ, който печели ключовата битка при Кадисия, която отключва може би най-значимото културно-историческо събитие в Ориента за прехода между античност и средновековие - арабското завоюване на Персия.

Спечелването на битката при Кадисия води до установяването на нова естествено-географска арабско-персийска граница като бариера - по билата на Загрос.

Персите не се примирили с новото статукво и отпочнали непрестанни нападения на новозавоювания от арабите район на двуречието, поради което халиф Омар разпоредил пълна инвазия срещу Сасанидска Персия през 642 г., която била осъществена до средата на 644 г. и завършила с пълното завоюване на Сасанидската държава. Бързото завладяване на Персия се получило в серия от добре координирани двупосочни атаки насочвани от халиф Омар от Медина, които се превръщат и в най-големия триумф на и за исляма в световната история. Тези войнски победи от 642/44 г. допринасят за репутацията на халифа Омар като за изключителен военен и геополитически стратег.

Иранските историци позовавайки се интерпретации изключително на арабски източници обаче илюстрират и рисуват друга картина на дълголетна упорита персийска съпротива срещу нахлуващите нискокултурни араби в античната люлка на световната цивилизация. Безспорно е налице в случая и дълбоко вкорененото персийско презрение към арабската култура и влияние в региона. На тази основа се формира и шиизма - второто голямо направление в исляма. Независимо от персийската съпротива по това време, вследствие разнопосочни фактори от политическо естество и по социално-културни причини, ислямът се превръща в доминираща религия в Ориента от втората половина на 7 век, който културно-исторически процес се отключва благодарение на арабското завоюване на Персия.

Следствие от арабско-ислямското завладяване на антична Персия, ислямът прониква повсеместно на територията на т.нар. Голям Иран достигайки на север до Волжска България, която го приема с цел да ограничи и се противопостави на съседния Хазарски хаганат приел юдаизма за своя официална религия. На североизток исляма достига разпространение посредством предходната персийска културна проводимост до територията на днешен уйгурски Западен Китай, а на изток - до индонезийските острови.

След ислямско-арабското завоюване на Сасанидска Персия, източните ѝ предели дълго се съпротивляват на новата религия, запазвайки висока степен на независимост от централната власт. Като цяло предходните партски райони в Сасанидската държава оказват най-силна съпротива на ислямско-арабското проникване. От друга страна ислямско-арабската агресия се осъществява по време на междуособна сасанидско-партска разпра прераснала във въоръжен конфликт. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Parvaneh Pourshariati, Decline and Fall of the Sasanian Empire: The Sasanian-Parthian Confederacy and the Arab Conquest of Iran, I.B. Tauris, 2008. (p. 4)

Вижте също[редактиране | edit source]