Аязмо

Тази статия е за водоизточниците край свещени места. За парка край Стара Загора вижте Аязмото.

Аязмо (от гръцки: αγίασμα – „осветен“; старата славянска дума за аязмо е "святъ" - свещен, светъл, от "светлина") е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект – храм, манастир – в последния случай може и да е в неговите рамки. В зависимост от водоизточника може да бъде оформен като чешма, басейн и т.н.

Традиции

На водоизточниците е придаван свещен статут още в предхристиянската езическа епоха - съществуват множество култове към водата. Тя се използва в мистерии, свързани с известни астрономически обекти и олицетворяващите ги божества. Християнството наследява и преосмисля тези традиции. Вярва се, че водата от аязмото е лековита и чудотворна, както и че за самото аязмо се грижат свръхестествени пазители - светията-покровител, чието име носи водоемът, както и друг, чиято функция е да поддържа чистотата и светостта му. Водата от аязмото се използва, след като бъде осветена, в християнски ритуали. В миналото с такава вода са запълвани т. нар. баптистерии, където се е извършвало тайнството кръщение.