Поморийски манастир

Поморийски манастир
	Поморийски манастир
	Манастирската църква
	Местоположение в Поморие
Вид на храма	православен манастир
Страна	България
Населено място	Поморие
Религия	Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия	Сливенска
Архиерейско наместничество	Бургаско
Изграждане	VII век
Статут	действащ
	Поморийски манастир в Общомедия

Поморийският манастир „Свети Георги“ е действащ, мъжки манастир на Българската православна църква. През 50-те години на XX век за кратко манастирът е имал статут на ставропигия.^[1] Днес е на подчинение на Сливенската епархия. От 2005 година негов игумен е Агатополският епископ Йеротей.^[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът днес е в очертанията град Поморие. В обителта се приемат поклонници за нощувка^[3].

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданието, Свети апостол Андрей Първозвани по път за Киев минал през Анхиало (днес Поморие). Има сведения, че монаси са живели по тези места още през 3 – 4 век.

В края на 17 век на мястото се заселва турският бей Селим и основава свое владение – чифлик. Според преданието, той страдал от тежка и неизлечима болест. Една нощ сънувал, че в двора на къщата му има чудотворна вода. Когато разкопал на указаното в съня място, Селим бей открил мраморен барелеф на Свети Георги, а под него – аязмо. С водата от извора той се излекувал и в знак на благодарност построил на това място параклис и заедно с цялото си семейство приел християнската вяра. След като овдовял, Селим бей дарил чифлика си от 3800 декара за манастирска земя.^[4]

Новата църква е издигната през 1858 година върху основите на стария параклис. Основан е и манастир, който придобива голямо богатство в имоти - манастирът има четиридесет и две стаи, четири склада, две конюшни, градина, разсадник, гумно, фурна и магазин. Всяка година на 23 април с Божествена литургия започва тридневен търговски панаир, който събира много хора от околните райони. След Съединението в 1885 година, българите започват да претендират за собственост на манастира и в крайна сметка той минава под върховенството на Българската екзархия със сила в 1906 година.^[5]

В манастира се пазят ценни иконографски образци от края на XVIII и началото на XIX век.