Света Богородица (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Богородица“
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Варна
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Варненска и Великопреславска
Архиерейско наместничество Варненско
Време на изграждане IX век
Съвременен статут недействащ,
паметник на културата

„Света Богородица“ е най-големият запазен раннохристиянски манастирски комплекс в Европа и има статут на паметник на културата с категория „национално значение“ от 2015 година.[1][2]

Църквата на Манастира


Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира в град Варна в селищно образувание Сълзица, известно сред варненци и като местност Пчелина. Откривателят му, Карел Шкорпил, описва през 1921 г. местоположението така: „Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата Варненска Долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност!“.[3]

Панорама от Манастира към нос Галата и входа на Пристанище Варна


Панорама от Манастира към Аспарухов Мост и нос Галата


Панорама от Манастира към Варненското Езеро

Най-вероятно високата тераса на южните склонове на Франгенското плато е била избрана за построяването на Манастира поради две практични причини: по-слабия наклон от север на юг в сравнение с другите тераси и близостта на водоизточник от римската епоха. Сред причините за основаването именно на това място е средновековната топография, описана през IX век от византийския хронист Теофан Изповедник като „Варна близо до Одесос“. Именно „Варна близо до Одесос“, според византийските историци, достигат Аспаруховите българи в 681 г., когато преминават река Дунав, преследвайки разбитите войски на византийския император Константин ІV Погонат (668 – 685). Аспаруховият Вал, издигнат южно от античния Одесос, показва стратегическото значение на този район за Българската Държава много скоро след нейното разширение на юг от река Дунав. Теренните обхождания и разкопки показват, че околностите на античния Одесос са били едни от най-гъсто заселените райони в Първата Българска Държава през VIII-X век. [1] [4]

Измерено по въздушна линия, Манастирът се намира на 3.5 км. от Митрополитска Катедрала Успение Богородично в центъра на град Варна , на 9.47 км. от манастир „Св. Св. Константин и Елена“, на 10.62 км. от Аладжа манастир Света Троица, на 3.48 км. от Варненски халколитен некропол, на 6.73 км. от раннохристиянска църква в археологически комплекс Джанавара, на 9.7 км. от курортен комплекс Св. Св. Константин и Елена и на 13 км. от курортен комплекс Златни пясъци.

Откриване и проучване[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. са открити руини на църква и трисантиметров оловен пръстен-печат (моливдовул) на Свети Цар Борис-Mихаил (832 – 907 г.) с изображение на Дева Мария. Находките се намират северозападно от град Варна, в лозовите масиви на най-големия винопроизводител и варненски предприемач Данаил Манов, който щедро дарява най-плодородния си парцел за разкопките, и са дело на основоположника на българската археология – Карел Шкорпил. Редовни археологически проучвания започват през 1996 г. като съвместен проект на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и Археологическия музей във Варна, в екип под ръководството на проф. д. и. н. Казимир Попконстантинов[5] [6] със заместник-ръководители н. с. д-р Валентин Плетньов[7] и гл. ас. д-р Росина Костова[8]. В разкопките участват студенти от специалност „Археология“ във Великотърновския университет, както и от Великобритания, Русия, Германия и Италия. [1][4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

През всички строителни периоди на манастирския комплекс наклонът на терасата от север на юг и нестабилността на терена са основните трудности, които строителите са се опитали на преодолеят чрез терасиране и чрез допълнително изравняване. Открити са катедрална църква, кула с параклис, огромен скрипториум, библиотека, училище, монашески общежития, аязмо, олтарна маса, ковашка работилница и монети – български, сръбски, венециански, византийски, турски. Разкрит е и участък с дължина от 30 м. от източната оградна стена, което дава сигурна отправна точка за определяне площта на манастира, за която по сегашни данни се смята, че е била около 10.000 квадратни метра. Постройките са изпълнена с познатата от Античната Епоха техника в строителството опус микстум, при която се редуват хоризонтални пояси от 3 – 4 реда тухли и 4 – 5 реда камъни, с което се постигат гъвкавост на конструкцията и впечатляващ визуален ефект. Строителната техника е изисквала огромни средства, поради което е използвана най-вече за представителни сгради, например за Голямата базилика в Плиска. [1][4]

Катедрална църква[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е изграден върху най-равната част от терасата върху изкуствена каменна площадка за допълнителна стабилност, необходима за издигането на един от най-изящните християнски храмове от българското Средновековие. Катедралната църква е разположена в центъра на обширен двор и е от т. нар. атонски тип. Той притежава обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство. Сградата е украсена със стенописи и монументална каменна пластика. Пред постройките са оформени портици в два реда, открити към просторен двор. Планът на триконхалната църква с четвърта „вписана“ от запад конха е непознат досега в българската средновековна архитектура. Специално внимание заслужават и откритите хиляди фрагменти от стенописи, които нареждат църквата сред малкото стенописани храмове в България през X век. [1][4] При строежа на комплекса е използван мекият и податлив на обработка варовиков камък бигор, чиято типично грапава повърхност не позволява изписване, поради което по стените на църквата не са открити надписи. В храма са намерени обаче около седем хиляди фрагменти от стенописната украса,[9] изображения на светци и надписи – цели и частично.[10] Подобна стенописна украса от X век в Североизточна България има само в архиепископската базилика в Дръстър – средновековното име на днешна Силистра.[3]

Монашески общежития[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от повечето манастири от този период, освен църквата тук има и още две представителни сгради, впечатляващи като размери и като архитектура. Първата сграда, наречена от археолозите „Дългата“, е разположена североизточно от църквата по оста изток-запад и е с дължина 35 метра. От архитектурна гледна точка тя е с две особености: първо, за стена се използва северната оградна стена на манастира, подсилена с контрафорси; второ, оформена е галерия от две редици масивни каменни стълбове пред южната фасада, обърната към църквата. Предполага се, че тук са били килиите на монасите. Подобни галерии от масивни стълбове са познати иначе едва от XVI век от жилищните сгради („doxata“) в манастири в Гърция. [1][4]

Скрипториум[редактиране | редактиране на кода]

Втората сграда северозападно от църквата е уникална по своя строителен и архитектурен план по Западния Черноморски бряг, и е наречена от археолозите „Скрипториум“ – сграда, в която са се превеждали, преписвали, украсявали и подвързвали ръкописи. Ориентирана е по оста изток-запад, с размери 40 м. дължина и 10 м. ширина, стените са запазени до височина от 1.5 до 2.5 м. На първия етаж се намират две срещуположни редици от еднакви по размер помещения, всяко с площ от 9 квадратни метра – седем от север и шест от юг, с просторен общ засводен коридор с ширина 5 м, в който по дължина са били поставени маси за изготвяне на ръкописите. Стълбището до югозападния вход показва, че сградата е имала втори етаж. Първоначално е приличала на „Дългата“ сграда, с редица от масивни стълбове пред южната си фасада. Сред архитектурно най-значимите находки са изработени от бигор блокове от сводове на коридора. Този строителен материал и начинът на изграждане на сводовете е непознат иначе в монументални сгради от IX-X век, което е още една проява на своеобразието и оригиналността на строителните и архитектурни традиции по западния Черноморски бряг. Открити са и основите на сграда с дължина 30 метра, която се явява продължение на Скрипториума в южна посока. Така той добива дължина от 70 метра и площ от около 700 квадратни метра. Открити са 32 бронзови закопчалки за книги и над 30 железни стилоси – бронзови писала, с които са очертават редовете върху пергамента за първите книги на новопокръстена България,[9] типични за такива сгради-скриптории в средновековните манастири в целия християнски свят. В продължение на три века, ІХ-ХІІ, тук са преписвани и превеждали ценни църковни книги. Това е най-големият проучен Скрипториум в средновековна България и във Византия, и е най-голямото средновековно издателство. [1][4]

Аязмо[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г. е открит и свещенният извор на манастира, аязмото. Сградата е изключително интересна от архитектурна гледна точка. До този момент няма такава запазеност и план на Аязмо, нито в границите на Средновековна България, нито в границите на Византийската империя. Сградата е запазена с целия свод, който е покрит с тухли. От покривната конструкция е запазена и украсата от двете страни. Тази декоративна украса се състои от специално обработени тухли и наподобява архитектурния термин „вълчи зъби“. Сградата е изградена на база опус микстум от много добре обработени варовикови камъни и тухли. Водата тече до ден днешен така, както е текла преди 1100 години. Аязмото е измазано от вътрешната страна с водоустойчив червен хоросан. При снемането на пласта, близо до 3.5 метра от съвременното ниво, е открит капител до аязмото, върху който има изображение на седем клонки с листа – „Дървото на живота“, тясно свързано със Света Богородица.[11]

Находки[редактиране | редактиране на кода]

В района на манастира е намерен печат на Свети Цар Борис-Михаил и още два оловни печата на Цар Петър и на Цар Симеон.[12] Печатите се прикрепвали върху кореспонденцията на аристокрацията. Писмата се навивали на руло и за да не се четат от всеки, се прокарвал шнур, който минавал през оловно ядро, на което с печат се отбелязвало името на подателя. От двете страни на печата на Свети Цар Борис-Михаил има изображения. От едната страна е изобразен Исус Христос с дълга коса върху раменете, мустаци, брада и кръстовидно сияние. С дясната ръка той благославя, а в лявата държи евангелие, вижда се надпис „Господи, помози (на твоя раб) Михаил, Княз на България“. От другата страна е изобразен най-вероятно замонашеният княз със сияние (нимб) около главата или – според други тези – молеща се Богородица, вижда се надпис „Богородице, помози (на твоя раб) Михаил, Княз на България“.[3] Тук е открит и първият Царски печат от Първото Българско царство: оловен печат на Цар Петър и Царица Мария от кореспонденцията им с манастира.

В периода 1941 – 44 година са направени частни проучвания от Милко Мирчев от музея във Варна. Тогава са разкрити три тухлени гробници и два каменни саркофага източно от църквата, като в един е намерен скелет. Предполага се, че гробът на Свети Цар Борис-Михаил се намира тук.[13] Допълнително са открити масивна оградна стена и останки от други сгради на север от църквата. [1][4]

През 2008 г. са открити основите на санитарни помещения, каквито иначе са открити само в манастира в село Равна, Провадийско, и в Голямата базилика в Плиска. Намерени са също бронзово разпятие, железен кръст, белоглинена керамика от IX до XVIII век, луксозна византийска посуда.[3] Луксозното строителство на база опус микстум свидетелства за връзка с княжеския двор.

Патрон[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е свързан със Света Богородица – покровителката на Варна, чийто празник е честван тук още преди 1100 години. Света Богородица е патрон на рода на Свети Цар Борис-Михаил, наричан също Покръстителя.[14]

Според легенда от ХVІ век от Варна името на манастира „Света Богородица“ идва от икона на Божията Майка, открита върху бряст в местността. Жители се събрали и тръгнали с нея на литийно шествие към града. Каруца носила иконата, и там, където воловете заковали крак, бил построен храмът, който и днес се намира в централната част на град Варна (Стара Варна), в така наречената гръцка махала – Църквата Успение на Пресвета Богородица – Панагия, известна още като Малката Богородица. Там има надпис от 1603 година по повод на литийното шествие с иконата, която до ден днешен се съхранява и почита от миряните в храма. Според археолозите, патрон на манастира е Света Богородица, защото тя е покровителката на Царската фамилия от Първото Българско Царство. [1][4]

Значимост[редактиране | редактиране на кода]

Изисканата архитектура и градеж на този внушителен раннохристиянски манастирски комплекс, който е и най-големият духовен център извън столичните центрове Плиска и Преслав в централната територия на Първата българска държава, свидетелстват за стратегически подход и значителни инвестиции от най-високите среди на средновековното българско общество. Откритият тук печат на Свети Цар Борис-Михаил доказва, че този манастир е бил основан именно от него през втората половина на IX век, и поддържан от неговите наследници Симеон и Петър през X век. След повече от два века обитаване, при свлачищен процес Манастирът е разрушен и затрупан изцяло с огромни земни маси. [1][4]

Той е бил резиденция на неговия строител, ктитор и дарител Свети Цар Борис-Михаил, служеща както като книжовно-просветно така и като мисионерско средище в този гъсто заселен от прабългари район.[6] Манастирът е важна брънка от редицата манастири, скриптории и манастирски училища на Свети Цар Борис-Михаил Покръстителя, който като последен Хан и първи Княз обединява славяни, прабългари и завареното местно население.[14] Той се смята от една страна за един от най-значимите и най-впечатляващи археологически обекти от Златния век на Първата българска държава и от друга страна за феномен на средновековната българска архитектура. Има впечатляващи размери и уникална планова схема, която няма аналог нито в българската, нито във византийската архитектура. Откритият тук Скрипториум е сред най-големите средновековни сгради в България от X – XI век. Книжовният център е с размерите на дворците в Плиска и Преслав. В него се е развивала огромна книжовна дейност – превод и преписване на християнски книги от гръцки на български. Смята се, че Свети Цар Борис-Михаил приема тук християнството през 865 г. [1][4]

Царски манастир „Света Богородица“ – Варна е част от „Варненската Огърлица“ – понятие от археологията, включващо също (+) Варненски Халколитен Некропол, (+) Аладжа манастир Света Троица, (+) Манастир Света Богородица в село Равна, Провадийско.[1][15]

Мисионерски манастири в Първото българско царство[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. до село Равна, Провадийско е открит манастир Света Богородица, който става научна сензация със стотиците надписи на гръцки, на глаголица и на кирилица, с руническо и с латинско писмо, както и с откритата сграда с манастирско училище и скрипториум. Разположението и на двата манастира в гъсто заселени район, тяхната изискана архитектура и прецизен градеж, както и откритите печати, от една страна на Свети Цар Борис-Михаил в град Варна, и от друга страна на цар Симеон и неговите синове, Михаил и Иван, до село Равна свидетелстват за владетелски патронаж при основаването и на двата манастира, чиято основна функция е била християнизацията на населението в тази част от централната територия на Първата българска държава. Двата манастира са били първостепенни Книжовни средища в Средновековна България, където с изключителната подкрепа на Свети Цар Борис-Михаил и Цар Симеон някои от Кирило-Методиевите ученици – сред които Климент, Наум и Ангеларий [10] – заедно с обучените от тях български духовници са превеждали, преписвали и украсявали книгите, необходими за богослужението в българските църкви. Освен, че изпълняват сходни държавнически функции, двата манастира са свързани и чрез общ патрон – Света Богородица. За патрона на манастира в град Варна има устно свидетелство чрез местната легенда от ХVІ век, докато за манастира до село Равна патронът е изрично посочен в надпис. [1][4]

Статут и перспективи[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е включен в списък на паметниците на Античността и Средновековието във Варненски окръг чрез Държавен Вестник брой 16 от 1968 г и е регистриран в Археологическата карта на България като паметник на културата от местно значение. Със заповед № РД-9p-6 от 17 април 2015 г. на Министъра на културата манастирът е с нова категория – „национално значение“. [10]

Съществуват планове за превръщането на Манастира, с общите усилия на Варненската и Великопреславска Света Митрополия и Община Варна, в съвременен археологически, църковен, музеен, образователен център. На 23 декември 2015 година в манастира е издигнат 8-метров дървен кръст, с благословението на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан, в чест на 1150 години от Покръстването на България и на 1130 години от успението на Свети Методий заедно с пристигането на ученици на Светите братя в България.[12]

С решение на общинския съвет от 30 април 2018 г. община Варна приема от държавата правото на безвъзмездно управление за срок от десет години на недвижими имоти – публична държавна собственост, попадащи в обхвата на този най-голям в Европа раннохристиянски манастирски комплекс.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, Д-р Росина Костова. Доклад относно археологически разкопки на обекти от Средновековието. Посетен на 3 март 2019
  2. Мариела Димитрова. Община Варна получава Средновековния манастирски комплекс в Караач теке от държавата. // 2018-05-23. Посетен на 2019-09-02.
  3. а б в г Христова (26 март 2013). Манастирът на Княза Покръстител. Посетен на 5 март 2019.
  4. а б в г д е ж з и к л Свети Цар Борис и Царският манастир „Св. Богородица“ във Варна. Лекция на Проф. Казимир Попконстантинов, Великотърновски университет, 27 май 2016. Кирило-Методиеви Дни, Духовно-просветен център „Св.Архангел Михаил“ Варна. Видео файл. Посетен на 3 март 2019.
  5. Ръководител на Катедра „Археология“, декан на Православния богословски факултет във Великотърновския университет и почетен гражданин на Варна.
  6. а б Проф. Попконстантинов – почетен гражданин на Варна. Посетен на 3 март 2019.
  7. Директор на Регионалния исторически музей във Варна.
  8. Преподавателка от Катедра „Археология“ във Великотърновския университет.
  9. а б Над 7 хил. фрагмента от стенописи откриха археолози край Варна. (26 август 2009). Посетен на 3 март 2019.
  10. а б в г Предложение от Иван Николаев Портних – Кмет на Община Варна. 30 април 2018. Посетен на 8 март 2019
  11. Христова, M. (28 декември 2016). Уникална находка в разкопки пренаписа българската история. Посетен на 5 март 2019.
  12. а б Възраждат най-големия извънстоличен духовен център на България – Царския манастир „Св. Богородица“ край Варна. Посетен на 3 март 2019.
  13. Дянков в Царския манастир „Св. Богородица“. (26 октомври 2017). Посетен на 3 март 2019.
  14. а б Проф. Попконстантинов: Празникът на Св. Богородица е честван още преди 1100 г. във Варна. (18.08.2017). Посетен на 3 март 2019.
  15. Диана Иванова. Раннохристиянски манастирски комплекс в местността "Караач Теке" над кв. "Възраждане" във Варна. // 2007-04-19. Посетен на 2019-09-05.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България