Араповски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Араповски манастир
„Света Неделя“
Външната стена на Араповския манастир
Външната стена на Араповския манастир
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.0144° с. ш. 24.9942° и. д.
Местоположение в България
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Асеновград, България
Изграждане 1856 г.
Съвременен статут Действащ манастир,
паметник на културата
Араповски манастир
„Света Неделя“
в Общомедия

Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Възникнал е до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (някога наричано Арапово) през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителството е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир.

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В южната част на манастирския двор се издига голяма каменна кула, която народната памет свързва с името на Ангел войвода – един от най-известните хайдути в този край, който бил и основният дарител за изграждането на манастира. Самата кула е правоъгълна. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници, а третият е същинската жилищна част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени околовръст еркери, има 4 стаи. На северната стена е стенописът „Самсон убива нубийския лъв“ използван за патриотични цели.

Фреска в Араповския манастир, дело на известния български зограф Алекси Атанасов

Съборната църква „Св.Неделя“ е завърше­на през 1859. Тя е голяма, кръстокуполна, триконхален тип с четири свободни опори, триапсидна еднокуполна. Храмът е посветен на Света великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). Бог приел чистата ѝ душа, преди мечът на палача да пролее невинната ѝ кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски написал „Похвала на светата великомъченица Неделя“.

Фреските са дело на художник Алекси Атанасов и Георги Данчов-Зографина (1846 – 1908), личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Срещат се сюжети на Св.Йоан Кръстител и на Св.Параскева. В първия регистър на южната и западната стена са фигурите на светци и патриарси: Евтимий и Йоаким Търновски, Марко, епископ Преславски, Теофилакт Търновски, Св.Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и др. Сцената „Св. Цар Борис се кръщава от Методий“ е характерна за Зографа. Последната картина от цикъла е сцена на смъртта и погребението на двамата Солунски братя.

Силно земетресение през 1928 г. поврежда съборната църква и стенописите.

През 1930 г. Николай Евров възстановява купола на църквата. Аязмото до манастира е изписано, като тук е повторена сцената с покръстването на княз Борис I Михаил.

Храмов празник[редактиране | редактиране на кода]

Храмовият празник е на 7 юли – Света Неделя

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]