Араповски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Араповски манастир
„Света Неделя“
Външната стена на Араповския манастир
Външната стена на Араповския манастир
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.0144° с. ш. 24.9942° и. д.
Вид Православен манастир
Местоположение България Асеновград, България
Изграждане 1856 г.
Съвременен статут Действащ манастир,
паметник на културата
Араповски манастир
„Света Неделя“
в Общомедия

Араповският манастир „Св. Неделя“ е български православен манастир в Асеновградска духовна околия на Пловдивска епархия на Българската православна църква.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Възникнал е до древно аязмо (свещен извор) недалеч от асеновградското село Златовръх (някога наричано Арапово) през 19 век. Той е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението.

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителството е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. За прототип се е използвал Горноводенският манастир.

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е със средства събрани от населението при игумен на манастира архимандрит Софроний.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В южната част на манастирския двор се издига голяма каменна кула, която народната памет свързва с името на Ангел войвода – един от най-известните хайдути в този край, който бил и основният дарител за изграждането на манастира. Самата кула е правоъгълна. Първите два етажа са каменни с тесни прозорчета, приспособени за бойници, а третият е същинската жилищна част с дървено-паянтова конструкция и силно издадени околовръст еркери, има 4 стаи. На северната стена е стенописът „Самсон убива нубийския лъв“ използван за патриотични цели.

Фреска в Араповския манастир, дело на известния български зограф Алекси Атанасов

Съборната църква „Св.Неделя“ е завърше­на през 1859. Тя е голяма, кръстокуполна, триконхален тип с четири свободни опори, триапсидна еднокуполна. Храмът е посветен на Света великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). Бог приел чистата ѝ душа, преди мечът на палача да пролее невинната ѝ кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново. По-късно св. Евтимий, Патриарх Търновски написал „Похвала на светата великомъченица Неделя“.

Фреските са дело на художник Алекси Атанасов и Георги Данчов-Зографина (1846 – 1908), личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Срещат се сюжети на Св.Йоан Кръстител и на Св.Параскева. В първия регистър на южната и западната стена са фигурите на светци и патриарси: Евтимий и Йоаким Търновски, Марко, епископ Преславски, Теофилакт Търновски, Св.Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и др. Сцената „Св. Цар Борис се кръщава от Методий“ е характерна за Зографа. Последната картина от цикъла е сцена на смъртта и погребението на двамата Солунски братя.

Силно земетресение през 1928 г. поврежда съборната църква и стенописите.

През 1930 г. Николай Евров възстановява купола на църквата. Аязмото до манастира е изписано, като тук е повторена сцената с покръстването на княз Борис I Михаил.

Храмов празник[редактиране | редактиране на кода]

Храмовият празник е на 7 юли – Света Неделя

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]