Алекси Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алекси Атанасов
български зограф
Роден
Починал
1880 г.
Алекси Атанасов в Общомедия

Алекси Атанасов (на гръцки: Αλέξιος Αθανασίου) е виден български зограф и иконописец от XIX век, работил в Пловдивско и Станимашко.[1][2] Асен Василиев го определя като „опитен зограф с богато въображение“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алекси Атанасов е роден около началото на XIX век в южномакедонския град Негуш, тогава в Османската империя.[1] Около 1830 г. се настанява в село Горни Воден, а по-късно се премества в Станимака.[2] Подписва се „Изограф воденски“.[1] Вероятно е учил образопиство в атонските ателиета.[3]

Бачковски манастир[редактиране | редактиране на кода]

Стенописът върху северната стена на трапезарията на Бачковския манастир

В 1846 година изписва върху северната стена на трапезарията на Бачковския манастир разгъната обратна перспектива на манастир с образите на всички ктитори и обновители в религиозна процесия с чудотворната икона на Богородица.[4][2]

Стенописите от същата 1846 година върху външните стени на килиите са унищожени от пожар в 1902 година и стените са съборени в 1927 година.[1] В стенописите са били представени единадесет апостоли и Рождество Христово, Кръщение, Възкресение, Възнесение и Преображение. Запазени са на стара снимка.[1] Според Станимир Станимиров надписът е гласял:

Настоящата зография се направи във време на игуменството на г. йеромонах Кирил в 1846 г. юлий 22. Зографията е направена чрез моята ръка Алексий Атанасов от Негуш.[1]

Горноводенски манастир[редактиране | редактиране на кода]

Зографският надпис с името на Алекси Атанасов
Свети Кирик и Света Юлита, стенопис на Алекси Атанасов от църквата на едноименния манастир

Между 1847 и 1850[5] или между 1850 – 1852[2] година Алекси Атанасов изписва стенописите в съборния храм на Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита и Св. Параскева“.[5][2] Зографският надпис над главния вход на църквата е на гръцки и в превод гласи: „

При игуменството на хаджи отец Йероним Пловдивски, при надзирателството на воденци, изографиса се от ръката на Алекси Атанасов от Негуш този свят и многопочитан храм на името на Свети Кирик и на Света Параскева, от подбудата на пресветите... и Йосиф и със средствата на милеещите за православието християни от Пловдивската епархия, които Господ да пази и възнагради.[3]

В живописта са включени множество евангелски сцени, повечето многофигурни. В южния певник са представени и пет житейски сцени на патрона на манастира Свети Кирик и майка му Юлита, а в северния певник е житието на Света Параскева. В зоната на правите светци Алекси Атанасов е изписан и Свети Иван Рилски – светецът покровител на българската нация, както и новият за времето си светец Георги Янински. Някои сцени на Атанасов пресъздават народния бит. „Тайната вечеря“, например, е като във воденска къща – на трапезата има съвременни дървени лъжици, купи и сахани. Дарителят на някои сцени Славе овчар е изписан заедно с овцете и овчарските кучета. Атанасов умело използва архитектурната украса и природните пейзажи за да създаде вярна представа за пространствеността. В тези му стенописи освен „голямото творческо въображение и високата художествена култура на Алекси Атанасов, личи и влияние на по-старата италианска живопис с църковна тематика“.[3]

В 1862 година Алекси Атанасов изписва изцяло и манастирския параклис „Св. св. Кирик и Юлита“.[5]

В 1852 година Алекси Атанасов изписва стенописите в енорийския храм „Свети Никола“ в село Катуница.[2] В 1857 г. рисува икони за църквата „Успение Богородично“ в родопското село Широка лъка, а през 1858 година изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Пашмакли.[2] На следната 1859 г. рисува икони ца църквата „Свето Възнесение Господне“ в Чирпан.[2] На иконата на Свети Мина, убиващ с копието си вълк, се е подписал: „Изобразісѧ отъ Алексіѧ Изографъ воденски 1859“. Така са подписани и иконите на Свети Тома и на Свети Стефан.[6] В 1861 година рисува икони за „Свети Архангел Михаил“ в Чирпан.[2] На иконата на Неделя всех светих има надпис „Еснафъ Бакалски отъ Чирпанъ, х: Вейко, Валчанъ, Цено, Михалаки, х. Хрісто, Дочо, Нецо, Петко, Ганчо, Гіѡрганъ, Стоічо, Душо, Никола, х. Неселчо, Гіѡрги, Кѵрю, Тони, Гочо, Манчо, Хрісто, Аѳанасъ, Стою, Кѵро, Кірю, Петку, Пейчо, Іѡванъ, Гено, Гіѡргакъ, Ване, 1861. Маіа 20 Алексіѧ Изѡгра ѿ Станим.“[6]

Алекси Зограф е автор и на икона „Света Богородица с Младенеца“ в църквата „Свето Благовещение“ в Кръстополе, Ксантийско.[7] Според някои изследователи Алекси Атанасов е автор на някои от иконите в храма „Успение Богородично“ в Горни Воден, като на него също така се приписват и първия слой стенописи, съзададени при издигането на храма в 1833 година.[8]

В 1857 година епископ Поликарп Патарски издава в Цариград книгата „Житие и история“ на светите братя Кирил и Методий. В нея образите на Кирил и Методий са рисувани от Корнилий Тромонин, а гравирани – от Алекси Атанасов.[1]

Араповски манастир[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис от Араповския манастир

В периода 1863 – 1864 година Алекси Атанасов изписва стенописите в съборния храм на Араповския манастир „Света Неделя“.[2][5] В изписването на манастира участва и чирпанлията Георги Данчов,[9][2] който учи при Алекси Атанасов от 1861 година.[2]

Стенописите покриват изцяло стените, сводовете, купола, певниците и преддверието на църквата. Сцените са от житието и страданията на Исус Христо, Света Богородица, патрона на храма Света Недея, както и на Свети Йоан Кръстител, Света Параскева и други.[10] Стенописите са пропити с възрожденски дух. Канонът при изобразяването на Кирил и Методий и разчупен и те са представени като като проповедници и покръстители на българския народ.[2] Животът им е изписан за пръв път в българската монументална живопис в цял цикъл от десет последователни теми, сред които сцените с кръщенето на Свети Цар Борис от Методий и смъртта и погребението на двамата братя.[10] В първия регистър на южната и западната стена са изписани сцени от житията на български светци като Патриарх Евтимий, Йоаким Търновски, Марко Преславски, Теофилакт Търновски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и други.[2][10] Вторият цикъл от десет сцени е от житието на покровителя на България Свети Иван Рилски,[10] сред които и сцена със срещата му с цар Петър I.[9] Запазени са и много сцени с битови елементи, които подчертават основния поминък и природата на околностите.[10]

Къпиновски манастир[редактиране | редактиране на кода]

Български светци в параклиса „Въвезение Богородично“ на Къпиновския манастир

През 1864 година Алекси Атанасов изписва стенописите в параклиса „Въведение Богородично“ на Къпиновския манастир.[2][9] Параклисът е на втория етаж на манастира и на входа му е изобразен групов портрет на построилите корпуса на манастира и параклиса ктитори братя Хорозовски от Елена с модел на манастирските сгради. На южната стена на параклиса е изписана поредица български светци: Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Търновска, Теодосий Търновский и други. Стенописите се приписват на Алекси Атанасов по маниера, типажа, колорита и други елементи.[11]

Помощник на Алекси Зограф е синът му Евтим Алексов, роден около 1830 година в Станимака. Евтим Атанасов е работил заедно с Динко К. Шишков в село Брегово, Пловдивско, където им помагал и синът му.[6]

Алекси Атанасов умира около 1880 година.[2] Името му носи улица в Асеновград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 620.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Виткова, Елица. За творчеството на Алекси Изограф Воденски и Георги Данчов Зографина. // Нашето отечество България. Посетен на 22 февруари 2016.
  3. а б в Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“. // Свети места. Посетен на 22 февруари 2016.
  4. Бачковски манастир „Св. Успение Богородично“. // Официален сайт на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Посетен на 22 февруари 2016.
  5. а б в г Манастир „Св. Св. Кирик и Юлита и Св. Параскева“. // Община Асеновград. Посетен на 22 февруари 2016.
  6. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 621.
  7. Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII - XX в.. Patrimonium, 5, 2011. с. 230. Посетен на 8 декември 2014.
  8. „Св. Богородица – Успение“ - кв. Горни Воден, Асеновград. // Свети места. Посетен на 22 февруари 2016.
  9. а б в Делчев, Иван. Български манастири, част 5 – кратко описание на 33 български манастира, раздел 2. // Лекции по храмова архитектура. Посетен на 22 февруари 2016.
  10. а б в г д Араповски манастир „Света Неделя“. // Свети места. Посетен на 22 февруари 2016.
  11. Делчев, Иван. Български манастири, част 4 – кратко описание на 33 български манастира, раздел 1. // Лекции по храмова архитектура. Посетен на 22 февруари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония