Алекси Атанасов
| Алекси Атанасов | |
| български зограф | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1880 г.
|
| Алекси Атанасов в Общомедия | |
Алекси Атанасов (на гръцки: Αλέξιος Αθανασίου) е виден български зограф и иконописец от XIX век, работил в Пловдивско и Станимашко.[1][2] Асен Василиев го определя като „опитен зограф с богато въображение“.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алекси Атанасов е роден около началото на XIX век в южномакедонския град Негуш, тогава в Османската империя.[1] Около 1830 г. се настанява в село Горни Воден, а по-късно се премества в Станимака.[2] Подписва се „Изограф Воденски“.[1] Вероятно е учил образопиство в атонските ателиета.[3]
Бачковски манастир[редактиране | редактиране на кода]
В 1846 година изписва върху северната стена на трапезарията на Бачковския манастир разгъната обратна перспектива на манастир с образите на всички ктитори и обновители в религиозна процесия с чудотворната икона на Богородица.[4][2]
Стенописите от същата 1846 година върху външните стени на килиите са унищожени от пожар в 1902 година и стените са съборени в 1927 година.[1] В стенописите са били представени единадесет апостоли и Рождество Христово, Кръщение, Възкресение, Възнесение и Преображение. Запазени са на стара снимка.[1] Според Станимир Станимиров надписът е гласял:
| „ | Настоящата зография се направи във време на игуменството на г. йеромонах Кирил в 1846 г. юлий 22. Зографията е направена чрез моята ръка Алексий Атанасов от Негуш.[1] | “ |
Датирана 1847 година икона на Свети Тома с житийни сцени е поставена в южния проскинитарий на църквата „Свети Георги“ в Амбелино.[5]
Горноводенски манастир[редактиране | редактиране на кода]
Между 1847 и 1850[6] или между 1850 и 1852[2] година Алекси Атанасов изписва стенописите в съборния храм на Горноводенския манастир „Св. св. Кирик и Юлита и Св. Параскева“.[6][2][7] Зографският надпис над главния вход на църквата е на гръцки и в превод гласи: „
| „ | При игуменството на хаджи отец Йероним Пловдивски, при надзирателството на воденци, изографиса се от ръката на Алекси Атанасов от Негуш този свят и многопочитан храм на името на Свети Кирик и на Света Параскева, от подбудата на пресветите... и Йосиф и със средствата на милеещите за православието християни от Пловдивската епархия, които Господ да пази и възнагради.[3] | “ |
В живописта са включени множество евангелски сцени, повечето многофигурни. В южния певник са представени и пет житейски сцени на патрона на манастира Свети Кирик и майка му Юлита, а в северния певник е житието на Света Параскева. В зоната на правите светци Алекси Атанасов е изписан и Свети Иван Рилски – светецът покровител на българската нация, както и новият за времето си светец Георги Янински. Някои сцени на Атанасов пресъздават народния бит. „Тайната вечеря“, например, е като във воденска къща – на трапезата има съвременни дървени лъжици, купи и сахани. Дарителят на някои сцени Славе овчар е изписан заедно с овцете и овчарските кучета. Атанасов умело използва архитектурната украса и природните пейзажи за да създаде вярна представа за пространствеността. В тези му стенописи освен „голямото творческо въображение и високата художествена култура на Алекси Атанасов, личи и влияние на по-старата италианска живопис с църковна тематика“.[3]
В 1862 година Алекси Атанасов изписва изцяло и манастирския параклис „Св. св. Кирик и Юлита“.[6]
- Стенописи от Горноводенския манастир
-
Архангел Гаврил, Свети Зосим и Света Мария Египетска -
Свети Артемий и Свети Георги -
Сцени в купола -
Свети Орест и Архангел Михаил взима душата на богатия -
Христос Вседържител
В 1852 година Алекси Атанасов изписва стенописите в енорийския храм „Свети Николай“ в село Катуница. В 1857 г. рисува икони за църквата „Успение Богородично“ в родопското село Широка лъка, а през 1858 година изписва стенописите в храма „Свети Георги“ в Пашмакли ( днес град Смолян).[2] На следната 1859 г. рисува икони на църквата „Свето Възнесение Господне“ в Чирпан.[2] На иконата на Свети Мина, убиващ с копието си вълк, се е подписал: „Изобразісѧ отъ Алексіѧ Изографъ воденски 1859“. Така са подписани и иконите на Свети Тома и на Свети Стефан.[8] В 1861 година рисува икони за храма „Свети Архангел Михаил“ в Чирпан.[2] На иконата на Неделя всех светих има надпис „Еснафъ Бакалски отъ Чирпанъ, х: Вейко, Валчанъ, Цено, Михалаки, х. Хрісто, Дочо, Нецо, Петко, Ганчо, Гіѡрганъ, Стоічо, Душо, Никола, х. Неселчо, Гіѡрги, Кѵрю, Тони, Гочо, Манчо, Хрісто, Аѳанасъ, Стою, Кѵро, Кірю, Петку, Пейчо, Іѡванъ, Гено, Гіѡргакъ, Ване, 1861. Маіа 20 Алексіѧ Изѡгра ѿ Станим.“[8]
Алекси Зограф е автор и на икона „Света Богородица с Младенеца“ в църквата „Благовещение Богородично“ в Кръстополе, Ксантийско.[9] Според някои изследователи Алекси Атанасов е автор на някои от иконите в храма „Успение Богородично“ в Горни Воден, като на него също така се приписват и първия слой стенописи, съзададени при издигането на храма в 1833 година.[10]
В 1857 година епископ Поликарп Патарски издава в Цариград книгата „Житие и история святьiх отец нашьiх Кирилла и Методия Болгарскьiх Просветителех“ . В нея образите на Кирил и Методий са рисувани от Корнилий Тромонин, а гравирани – от Алекси Атанасов.[1]
- Икони
-
„Апостол Тома с житийни сцени“, „Успение Богородично“ в Широка лъка, 1859 г. -
„Света Богородица с Младенеца“ в църквата „Свето Благовещение“ в Кръстополе
Араповски манастир[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1863 – 1864 година Алекси Атанасов изписва стенописите в съборния храм на Араповския манастир „Света Неделя“.[2][6] В изписването на манастира участва и чирпанлията Георги Данчов,[11][2] който учи при Алекси Атанасов от 1861 година.[2]
Стенописите покриват изцяло стените, сводовете, купола, певниците и преддверието на църквата. Сцените са от житието и страданията на Исус Христо, Света Богородица, патрона на храма Света Недея, както и на Свети Йоан Кръстител, Света Параскева и други.[12] Стенописите са пропити с възрожденски дух. Канонът при изобразяването на Кирил и Методий и разчупен и те са представени като като проповедници и покръстители на българския народ.[2] Животът им е изписан за пръв път в българската монументална живопис в цял цикъл от десет последователни теми, сред които сцените с кръщенето на Свети Цар Борис от Методий и смъртта и погребението на двамата братя.[12] В първия регистър на южната и западната стена са изписани сцени от житията на български светци като Патриарх Евтимий, Йоаким Търновски, Марко Преславски, Теофилакт Търновски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и други.[2][12] Вторият цикъл от десет сцени е от житието на покровителя на България Свети Иван Рилски,[12] сред които и сцена със срещата му с цар Петър I.[11] Запазени са и много сцени с битови елементи, които подчертават основния поминък и природата на околностите.[12]
Къпиновски манастир[редактиране | редактиране на кода]
През 1864 година Алекси Атанасов изписва стенописите в параклиса „Въведение Богородично“ на Къпиновския манастир.[2][11] Параклисът е на втория етаж на манастира и на входа му е изобразен групов портрет на построилите корпуса на манастира и параклиса ктитори братя Хорозовски от Елена с модел на манастирските сгради. На южната стена на параклиса е изписана поредица български светци: Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка Търновска, Теодосий Търновский и други. Стенописите се приписват на Алекси Атанасов по маниера, типажа, колорита и други елементи.[13]
Помощник на Алекси Зограф е синът му Евтим Алексов, роден около 1830 година в Станимака. Евтим Атанасов е работил заедно с Динко К. Шишков в село Брегово, Пловдивско, където им помагал и синът му.[8]
Алекси Атанасов умира около 1880 година.[2] Името му носи улица в Асеновград.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 620.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Виткова, Елица. За творчеството на Алекси Изограф Воденски и Георги Данчов Зографина // Нашето отечество България. Посетен на 22 февруари 2016.
- ↑ а б в Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ // Свети места. Посетен на 22 февруари 2016.
- ↑ Бачковски манастир „Св. Успение Богородично“ // Официален сайт на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 22 февруари 2016.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 808.
- ↑ а б в г Манастир „Св. св. Кирик и Юлита и Св. Параскева“ // Община Асеновград. Посетен на 22 февруари 2016.
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 712.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 621.
- ↑ Мутафов, Емануел, Александър Куюмджиев. Икони и стенописи от храмовете на съвременната Ксантийска митрополия и връзката им с художествената продукция в българските земи през XVIII - XX в. Patrimonium, 5, 2011. с. 230. Посетен на 8 декември 2014.
- ↑ „Св. Богородица – Успение“ - кв. Горни Воден, Асеновград // Свети места. Посетен на 22 февруари 2016.
- ↑ а б в Делчев, Иван. Български манастири, част 5 – кратко описание на 33 български манастира, раздел 2 // Лекции по храмова архитектура. Посетен на 22 февруари 2016.
- ↑ а б в г д Араповски манастир „Света Неделя“ // Свети места. Посетен на 22 февруари 2016.
- ↑ Делчев, Иван. Български манастири, част 4 – кратко описание на 33 български манастира, раздел 1 // Лекции по храмова архитектура. Посетен на 22 февруари 2016.
