Иларион Мъгленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Иларион
Hilarion of Moglena Fresco in Arapovo Monastery.jpg
светител
Роден 12 век
Починал 21 октомври 1164 г.
Почитан в Източноправославна църква
Празник 21 октомври
Иларион в Общомедия

Иларион (на гръцки: Ιλαρίων) е православен духовник, първият засвидетелтван епископ на Мъгленска епархия от XII век, обявен за светец в лика на светителите заради борбата му с еретиците.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Според Алекандър Соловьов и Димитър Ангелов[3] възможно е първото житие на Иларион да е написано от ученика му и наследник Петър, но сведения в източниците за това няма.[2] Основният източник за епископ Иларион е пространното му житие, написано в XIV век от патриарх Евтимий Търновски.[4] Вторият източник е проложният разказ „Пренасяне мощите на свети Иларион, епископ Мъгленски, в град Търново“, съставен във втората четвърт на XIII век очевидно във връзка с пренасянето на мощите в Търново.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В църковно-научната литература от XIX век се налага мнението, че Иларион има български произход, тъй като като светец той се почита само у южните славяни.[2] Според житията той е роден в знатно семейство и получава добро образование. Вероятно е роден в Охрид. Въпреки това, на 18 години той се замонашва и впоследствие е избран за игумен в неизвестен манастир. Според Пространното житие на архиепископ Евстатий Охридски се явява Света Богородица и му казва „Не отлагай, архиепископе, а сложи светилото върху свещника. Казвам – вземи Иларион, настоятеля на манастира, и го постави за пастир на мъгленци. Защото ще отвърне мнозина от съблазънта и ще ги насочи към светлината на благоразумието“.[4] Съответно Евстатий около 1134 година ръкополага Иларион за епископ на град Мъглен. Там той открито влиза в конфликт с местните еретици – богомили, арменци и павликяни, които правят и опит да го убият с камъни. Иларион връща мнозина в лоното на православието и построява черква и манастир „Свети Апостоли“ на мястото на еретичните сборища.[4][2] С „догматическо слово“ Иларион укрепва вярата и на император Мануил I Комнин (1143 - 1180), който бил склонен към еретическо учение.[2]

Той умира на 21 октомври 1164 година и е погребан в основания от него манастир. Наследен е като игумен на манастира ученика му Петър.[2]

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Мозайка с изображение на Иларион Мъгленски над западната южна врата на катедралата „Свети Александър Невски“ в София

След смъртта си Иларион се явява на монасите и всява ред в изпадналия в беззаконие манастир. На гроба на Иларион започват да стават много изцеления и други чудеса. Ковчегът на Иларион е отворен и мошите му са открити нетленни.[4][2]

До началото на XIII век култът към Иларион е местен - дните на смъртта му и пренасянето на мощите са свързани с тези на преподобния Иларион Велики. На 21 октомври 1206 година българският цар Калоян (1196 - 1207) пренася мощите на светеца в столицата Търново и ги полага вероятно в храма „Възнесение Господне“. По-късно цар Иван Асен II (1218 - 1241) ги мести в новопостроената църква „Свети Четиридесет мъченици“, построен в чест на Клокотнишката победа в 1230 година.[2]

След османското нашествие и падането на Търново в 1393 година мощите на светеца са загубени. Според Виктор Григорович, който се позовава на разкази на очевидци, около 1845 година мощите били в гробница в превърната в джамия „Възнесение Господне“. Според други сведения при завоеванието мощите са скрити, а в XIX век пренесени в Цариград. Анонимната византийска хроника №72а казва, че след завоеванието на Търново султан Баязид Ι „намерил тялото на светия Иларион Чудотворец епископ Мъгленски и го подарил на господаря Константин, който пребивавал в Жиглово и го отнесъл в светия манастир на Архангелите в Сарандапор“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Св. Иларион Мъгленски. // Pravoslavieto.com. Посетен на 2018-04-03.
  2. а б в г д е ж з и к Православная энциклопедия. Том XXII. Москва, Церковно-научный центр „Православная энциклопедия“, 2010. ISBN 5-89572-016-1. с. 201-204. Посетен на 2018-04-03.
  3. Ангелов, Димитър. Богомилството в България. София, Наука и изкуство, 1969. с. 51 - 52, 55, 410 - 413.
  4. а б в г Пространно житие на Иларион Мъгленски. Превод: Мария Спасова и Климентина Иванова по Зографския сборник (от края на 14. век). В: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. София, Български писател, 1986.
? мъгленски епископ
(1134 – 21 октомври 1164)
?
     Портал „Македония“         Портал „Македония