Петър Мъгленски
| Петър | |
| светител | |
|---|---|
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Празник | 28 март |
Петър Мъгленски е православен духовник, свещеник от XII век, ученик и наследник на Иларион Мъгленски, обявен за светец в лика на светителите.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър е свещеник, последовател на епископ Иларион Мъгленски, водил борба с еретиците в Мъглен през втората половина на XII век. Петър е известен като „мъж добродетелен, знатен, кротък и целомъдрен, като никой друг“. Под ръководството на Иларион преминава през всички степени на служението и още приживе се сдобива със слава на праведник. Преди смъртта си Иларион го препоръчва на монашеското братство в манастира „Свети Апостоли“ като свой заместник и след смъртта му в 1164 година Петър го наследява на игуменския пост. Под ръководството на Петър манастирът процъфтява. След години обаче се стига до конфликт с някои монаси, недоволни от строгия ред в манастира, като се стига дори до появата на еретици. Петър, който имал благ характер, поучавал паството си и избягвал конфликтите, но бунтовните монаси оставали непреклонни и тогава насън им се явява Иларион, изобличава беззаконните им дела и слага ред в манастира.[1][2]
Според Алекандър Соловьов и Димитър Ангелов[3] възможно е първото житие на Иларион да е написано от Петър, но сведения в източниците за това няма.[2] Основният източник за епископ Иларион и Петър е пространното житие на Иларион, написано в XIV век от патриарх Евтимий Търновски.[4] Вторият източник е проложният разказ „Пренасяне мощите на свети Иларион, епископ Мъгленски, в град Търново“, съставен във втората четвърт на XIII век очевидно във връзка с пренасянето на мощите на Иларион в Търново.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Андреев, Йордан, Иван Лазаров, Пл. Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник. Второ издание. София, Издателска къща „Петър Берон“, 1999. с. 410.
- ↑ а б в Православная энциклопедия. Т. XXII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2009. ISBN 978-5-89572-040-0. с. 201-204.
- ↑ Ангелов, Димитър. Богомилството в България. София, Наука и изкуство, 1969. с. 51 - 52, 55, 410 - 413.
- ↑ Пространно житие на Иларион Мъгленски. Превод: Мария Спасова и Климентина Иванова по Зографския сборник (от края на 14 век). В: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. София, Български писател, 1986.
