Пловдивска епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пловдивска епархия
Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png
St. Bogoroditza plovdiv.jpg
Катедрален храм
„Света Богородица“ Пловдив.
Църква Българска православна църква
Страна България
Център Пловдив
Катедрална църква Света Богородица
Архиерейски наместничества Пазарджик
Асеновград
Хасково
Карлово
Панагюрище
Пещера
Смолян
Ивайловград
Предстоятел Николай
Сан митрополит
Викарен епископ Знеполски епископ Арсений
Брой манастири 14
Сайт [[1]]
Пловдивска епархия в Общомедия

Пловдивската епархия на Българската православна църква е със седалище в град Пловдив и архиерейски наместничества в Пазарджик, Асеновград, Хасково, Карлово, Панагюрище, Пещера, Смолян и Ивайловград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пловдивската (Филипополска) епархия е създадена около 36 година, когато се смята, че апостол Павел ръкополага първия епископ Ерм.[1]

Според източници от VII век Филипополската епархия е митрополия, обхващаща освен Филипопол епископии със седалище в Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол, а митрополитът е наричан „екзарх на Тракия Драговица“. През VIII век подчинени на филипополския митрополит са още епископите на Берое, Маркели, Литопросопос, Декастера и Леведос.[2]

През 879 година Филипополската епархия става част от новосъздадената автокефална Българска църква, в която остава до връщането на Филипопол в Източната Римска империя през 969 година, когато отново е присъединена към Вселенската патриаршия. Към края на X век на филипополския митрополит са подчинени епископите на Агатоники, Лютица, Скутарион, Влептос, Левка, Драмица, Яница, Констанция, Буково и Великия. Това положение се запазва до средата на XIV век, когато Лютица става самостоятелна епархия, а епископът на Перперикон е подчинен на Филипополската епархия.[3]

Μитрополити[редактиране | редактиране на кода]

Филипополски епископи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерм (Ермас), ръкоположен от апостол Павел (36 – 57 г. ?)[4]
  • Евтихий (споменат през 343 г.)[5]
  • Силван (споменат през 381 г.)[6]
  • Врисон (споменат през 403 – 404 г.)[7]
  • Силван II (около 406 – 425 г.)[8]
  • Франкион (споменат през 451 г.)[9]
  • Димитър (споменат през 453 г.)[10]
  • Валентин (споменат през 458 г.)[11]

За епископите от VI-VIII век сведения липсват.

Филипополски митрополити на Вселенската патриаршия[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай (споменат през 880 г.)[12]
  • Никифор (споменат ок. 920–940 г.)[13]
  • Евтимий (споменат в 997 г.)[14]
  • Теогност (печат от ок. 1000 г.)[15]
  • Симеон (споменат в 1030 г.)[16]
  • Лазар (споменат в промеждутъка 1042 – 1050 г.)[17]
  • Константин (печат от ок. 1050 г.)[18]
  • Василий (споменат през май и юни 1092 г.)[19]
  • Ной (споменат ок. 1100 г.)[20]
  • Константин (ок. 1140)[21]
  • Михаил Италик (избран след 1143 г., споменат през 1147 г.)[22]
  • Теодор (споменат в 1156/7 г.)[23]
  • Василий (споменат в 1166/7 г.)[24]
  • Мегист (споменат в 1185 г.)[25]
  • Константин Пантехнис (1186–1192)[26]
  • Евфимиан (споменат в 1193 или 1197 г.)[27]
  • Георги (споменат през 1272 г.)[28]
  • Игнатий (до 1276/77 г., впоследствие търновски патриарх)[29]
  • Герасим (1285–1298)[30]
  • Йоан (споменат в 1322 г.)[31]
  • Максим (1322–1329)[32]
  • Мануил (споменат в 1360 г.)[33]
  • местоблюстител: Григорий (споменат в 1379 г.)[34]
  • Дамян (споменат в 1386[35], убит от турците през 1410 г.[36])
  • Йосиф (споменат в 1452 г.)[37]
  • Дионисий (избран ок. 1454–1456 г., преместен през 1466 г.)[38]
  • Генадий (споменат на 10.10.1474 г.)[39]
  • Йоасаф (споменат в 1494 г.)[40]
  • Арсений (15 в.;[41] споменат ок. 1500 г.[42])
  • Калист (споменат през 1511 г.,[43] починал на 11.10.1513 г.[44])
  • Герасим (споменат през юли 1528 г.)[45]
  • Теодосий (споменат през 1541 г.)[46]
  • Генадий (споменат през 1546 г.)[47]
  • Арсений (споменаван от 1561 до януари 1565 г.)[48] В негово време бил изграден из основи храмът „Св. Марина“.[49]
  • Теолипт (споменат през януари 1580, преместен на 27.02.1585 г.)[50] През 1585 г. става цариградски патриарх.[51]
  • Теофан (споменат през март 1585 и през март и август 1590 г.)[52]
  • Даниил (споменат през март 1606 г.)[53] Като игумен на Бачковския манастир е издигнат през 1589 г. в архиерейски сан и поставен на пловдивската катедра. Именуван като нов ктитор на Бачковския манастир.[54]
  • Йоасаф (споменат за пръв път през юни 1608, починал през 1627 г.)[55] През 1621 г. участва в големия патриаршески синод от 28 души, който избира Кирил Лукарис за цариградски патриарх.[56]
  • Мелетий (избран на 28.03.1627, отстранен през 1628 г.)[57] Бивш дръстърски митрополит.
  • Христофор (избран на 7.06.1628, починал през 1636 г.)[58] Бивш анхиалски митрополит.
  • Кирил (избран през януари 1637, отстранен през втората поливина на 1639 г.)[59]
  • Гавриил (първоначално избран през декември 1636,[60] утвърден в 1639, починал навярно през 1673 г.)[61] Според летописния разказ на поп Методий Драгинов поради негова клевета великият везир Кьопрюлю Мехмед паша (1656–1661) потурчил едно село в Родопите.[62]
  • местоблюстител: Дионисий IV, бивш цариградски патриарх (1673, до 29.06.1676, отново от август 1679 г.)[63] Починал на 23.09.1696 г. в Букурещ.[64]
  • Кирил (1676?-1679?)[65]
  • Нектарий (споменат за пръв път през 1682, оттеглил се през 1688 г.)[66] През 1688 г. е свален от митрополитския престол.[67]
  • Дамаскин (1688–1697?)[68]
  • Неофит (избран на 07.01.1698, подал оставка на 08.04.1711 г.)
  • Калиник (избран на 08.04.1711, преместен през 1718 г.)[69]
  • Теоклит (избран през октомври 1718,[70] отстранен през 1727, преизбран през 1729 г.[71])
  • Митрофан (избран през 1727, починал през 1728 г.)[72]
  • Антим, от 1723 г.[73]
  • Константий, от 1725 г.[74]
  • Теоклит, към 1733–1734 г.[75]
  • Теофан, от 1740 г. От него бил възобновен храмът „Св. Безсребреници“ в Куклен.[76]
  • Серафим (избран на 08.10.1746, преместен през 1757 г.) [77] На 28.07.1757 г. става цариградски патриарх.[78]
  • Авксентий (избран през юли 1757,[79] починал на 1 април 1765 г.[80])
  • Самуил (избран през април 1765, преместен през 1780 г.)[81] Родом от Цариград. По негово време са изработени две инкрустирани със седеф певници за храм „Св. Марина“.[82]
  • Кирил (избран през февруари 1780, починал в 1808 г.)[83] Починал в Пловдив. През 1783 г. е изграден отново храм „Св. Марина“.[84]
  • Евгений (избран през март 1808 г., оттеглил се веднага след това)[85] Родом от Пловдив, високо образован.[86]
  • Йоасаф (избран през юни 1808, отстранен в 1809 г.)[87] Бивш анхиалски митрополит.
  • Йоаникий (избран през март 1809, отстранен през 1818 г.)[88]
  • Паисий (избран на 15.03.1818, починал в 1821 г.)
  • Самуил (избран през януари 1822, отстранен в 1824 г.)[89]
  • Никифор (избран 26.09.1824, починал в 1850 г.)[90]
  • Хрисант (избран на 24.08.1850, оттеглил се през 1857 г.)[91] Поел истински поход срещу възрадането на българщината в града, при управлението му гъркоманската партия особено се активизира, разпорежда във всички градски църкви без „Света Петка“ да се служи само на гръцки, забранява двойното четене (на гръцки и църковнославянски) в пазарджишката църква.[92] Смирненски митрополит (1840–1851, 1857–1869).[93] Храмът „Св. Марина“ е построен на мястото на стария едноименен храм през 1853–1856 г.[94]
  • Паисий (избран на 15.11.1857, остранен от Цариградската патриаршия през 1861 г.)[95]
  • Панарет (избран на 25.02.1861, отстранен от Цариградската патриаршия през 1872 г.)[96]
  • Неофит (избран на 19.01.1872, преместен през 1880 г.)[97]
  • Григорий (избран на 14.11.1880, преместен през 1884 г.)[98], роден на Лесбос, по-късно трапезундски (1884–1888), родоски (1888–1893) и дринополски (1894–1899).
  • Йоаким (1855–1920), избран за пловдивски на 29.12.1884, преместен през 1889 г.[99], от 17 декември 1889 до 10 май 1897 г. халкидонски митрополит, после ефески[100]
  • Фотий (избран на 19.12.1889, преместен през 1910 г.)[101]
  • Смарагд, бивш мъгленски митрополит (избран на 05.08.1910, преместен през 1912 г.)[102]
  • Тимотей, бивш воденски митрополит (избран на 21.06.1912, преместен през 1913 г.)[103]
  • Вениамин (1871–1946), избран на 10.09.1913, преместен на 21.07.1925 г.,[104] от 21 юли 1925 до 21 октомври 1933 г. никейски, а по-късно ираклийски митрополит.[105]

Пловдивски митрополити на Българската екзархия и Българската патриаршия[редактиране | редактиране на кода]

† Негово Високопреосвещенство Николай митрополит Пловдивски; 2009 г.

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Кулата на Ангел войвода в Араповския манастир; сн. от 2007 г.

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Висарион Смоленски“; сн. от 2006 г.

Катедрален храм[редактиране | редактиране на кода]

Храмове по духовни околии[редактиране | редактиране на кода]

Други храмове[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Богданова, Таня Ив. Пловдивската епархия на българската православна църква (1919 – 1938 г.). Пловдив, 1994.
  • Данчева-Василева, А. Митрополитите на Филипопол (Пловдив) през периода ІV-ХІV в. – В: Поλιχρονια. Сборник в чест на проф. Иван Божилов. Ред. Ил. Илиев. С., Анубис, 2002, 41 – 55.
  • Велчев, Й. Градът или Между Изтока и Запада ХІV-ХVІІ в. Пловдив, 2005, 194 – 203 (църкви в Пловдив); 214 – 248 (митрополити); 479 – 490 (православна община); 491 – 502 (православна митрополия).
  • Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието ІV-ХІV в. С., БАН Марин Дринов, 2009.
  • Данчева-Василева, А. По-важните християнски култови топоси в средновековния Пловдив (Филипопол) и съдбата им в съвременността. – В: Културното наследство в съвременния град. Юбилеен сборник, посветен на 85-годишнината на ст.н.с. Магдалина Станчева. С., Нов български университет, 2011,
  • Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 39, 82 – 84
  • Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 362 – 365.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данчева-Василева, 324.
  2. Кесякова 1999, с. 87.
  3. Кесякова 1999, с. 90, 94.
  4. Schermann, T. (ed.) Prophetarum vitae fabulosae. Leipzig, 1907, 139; Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 324.
  5. Данчева-Василева, 325.
  6. Данчева-Василева, 325.
  7. Данчева-Василева, 325.
  8. Данчева-Василева, 325 – 326.
  9. Данчева-Василева, 326.
  10. Данчева-Василева, 326.
  11. Данчева-Василева, 326.
  12. Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησιών της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 181.
  13. Anonymi Professoris Epistulae (ed. A. Markopoulos). Berlin, 2000, № 63 = Лондон, Британска библиотека, ръкопис Add. 36749, л. 189б.
  14. Gautier, P. La défense de Lazare de Philippoupolis par Michel Psellos. – Travaux et Mémoires, 8, 1981, 151 – 152.
  15. Prosopography of the Byzantine World.
  16. Prosopography of the Byzantine World; G. Ficker, Erlasse des Patriarchen von Konstantinopel Alexios Studites. Kiel, 1911, 19, 26.
  17. Gautier, 152.
  18. Prosopography of the Byzantine World
  19. Gautier, 152.
  20. Σταμούλης, 181; Шандровская, В. С. Эрмитажные печати представителей болгарской церкви. – Труды Государственного Эрмитажа, 62, 2011, 197 – 198.
  21. Σταμούλης, 181.
  22. Michel Italikos, Lettres et discours (ed. P. Gautier). Paris, 1972, 26 – 28, 295.
  23. Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 180
  24. Patrologia Graeca, ed. J.-P. Migne. T. 140. Col. 237
  25. Σταμούλης, 181.
  26. Илиев, И., Данчева-Василиева, А. Реч на Никита Хониат, адресирана до Константин Пантехни, митрополит на Филипопол. – Исторически преглед, 52, 1996, кн. 5, 108 – 141; Σταμούλης, 181.
  27. Σταμούλης, 181.
  28. Trapp, Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976–1996, № 4037.
  29. Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 363; срв. Trapp, E. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. Wien, 1976–1996, № 8074.
  30. Trapp, № 3751.
  31. Trapp, № 8621.
  32. Trapp, № 16804.
  33. Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  34. Trapp, № 91727.
  35. Trapp, № 5070
  36. Куев, К., Петков, Г. Събрани съчинения на Константин Костенечки: изследване и текст. С., 1986, 404, 434.
  37. Trapp, № 9039.
  38. Trapp, № 5498; Иван Гошев, Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931.
  39. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663
  40. Trapp, № 8919; срв. Αποστολόπουλος, Δ. Ο „ Ιερός κώδιξ“ του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 158.
  41. Trapp, № 1406
  42. Σταμούλης, Μ. Συμβολή εις την ιστορίαν των εκκλησιών της Θράκης. – Θρακικά, 14, 1940, 182.
  43. Σταμούλης, 182.
  44. Kouroupou, M., Gehin, P. Catalogue des manuscrits conservés dans la Bibliothèque du Patriarcat Œcuménique: les manuscrits du monastère de la Panaghia de Chalki. Turnhout, 2008, 268–269.
  45. Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004, 294.
  46. Σταμούλης, 182.
  47. Σταμούλης, 182.
  48. Γερμανός, 184.
  49. Гошев 1931.
  50. Γερμανός, 184.
  51. Гошев 1931.
  52. Γερμανός, 184.
  53. Γερμανός, 184.
  54. Гошев 1931.
  55. Γερμανός, 184.
  56. Гошев 1931.
  57. Γερμανός, 184.
  58. Γερμανός, 184; Δ. Δ. Βαλαής, Συμβολή στην ιστορία των Μητροπόλεων του Οικουμενικού Πατριαρχείου κατά τον 17ο αιώνα: Αγχιάλου, Ίμβρου, Μελενίκου, Σωζοπόλεως. Θεσσαλονίκη, 2006, 77 – 78.
  59. Γερμανός, 185
  60. Βαλαής, 78–79.
  61. Γερμανός, 184–185
  62. Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 281.
  63. Γερμανός, 186
  64. Гошев 1931.
  65. Γερμανός, 186
  66. Γερμανός, 186
  67. Гошев 1931.
  68. Σταμούλης, 183; Гошев, И. Нови данни за историята и археологията на Бачковския манастир. – Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 8, 1930 – 31, 360; срв. Иванов, Й. Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 219.
  69. Γερμανός, 187; Гошев 1931.
  70. Γερμανός, 187
  71. Ευστρατιάδης, Σ. Μητρπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58–59.
  72. Ευστρατιάδης, Σ. Μητρπολίται της Θράκης. – Θρακικά, 8, 1937, 58–59.
  73. Гошев 1931.
  74. Гошев 1931; Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 83.
  75. Omont, H. Liste des métropolitains et évêques grecs du Patriarcat de Constantinople vers 1725. – Révue de l'Orient latin, 1, 1893, 317.
  76. Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83.
  77. Γερμανός, 187
  78. Гошев 1931.
  79. Γερμανός, 187
  80. Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892, 288.
  81. Γερμανός, 187
  82. Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 281.
  83. Γερμανός, 187
  84. Гошев 1931.
  85. Γερμανός, 187.
  86. Гошев 1931; Τσουκαλάς, 83.
  87. Γερμανός, 187–188.
  88. Γερμανός, 188.
  89. Γερμανός, 188.
  90. Гошев 1931; Γερμανός, 188.
  91. Γερμανός, 188
  92. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
  93. Stamatopoulos, Dimitrios. Χρύσανθος Β ́ Σμύρνης. // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor, 19 декември 2002 г. Посетен на 25 ноември 2013 г.
  94. Гошев 1931.
  95. Γερμανός, 188.
  96. Γερμανός, 188.
  97. Γερμανός, 188.
  98. Γερμανός, 188
  99. Γερμανός, 188–189.
  100. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 74. Посетен на 2014-08-14.
  101. Γερμανός, 189
  102. Γερμανός, 189.
  103. Γερμανός, 189.
  104. Γερμανός, 189
  105. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 2014-08-14.
Цитирани източници
  • Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]