Сопотски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сопотски манастир
„Свети Спас“
Абсидата на църквата Възнесение Господне в Сопотския манастир.
Абсидата на църквата Възнесение Господне в Сопотския манастир.
Map of Sopot.png
42.6642° с. ш. 24.7497° и. д.
Местоположение край Сопот
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Сопот, България
Изграждане XII век
Сопотски манастир
„Свети Спас“
в Общомедия

Сопотският манастир „Възнесение Христово (или по простонародному „Свети Спас“) е български православен манастир.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в околностите на град Сопот в подножието на Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан към края на XII век, той е продължител на другия манастир в сопотското землище – „Света Троица“, изчезнал около XI-XII век. Може да се предположи, че манастирът „Свети Спас“ се е водил „царски“ – бил е дарен с права и имоти от цар Смилец, като са упоменати в три грамоти, потвърждаващи твърдението. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.

Старинна пощенска картичка с изглед към Сопотския манастир

През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция. В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) – от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г. Както бележи в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил манастира в 1845 г., в Сопотския манастир „Свети Спас“ винаги се е служило на църковнославянски и никога на гръцки. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски. Тук са преписани от игумен Партений (и двете известни на науката) „Сопотски преправки“ на „История славянобългарска“ от 1828 г. и 1845 г.

В този манастир Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г.[1], а по-късно го използва като едно от многото му убежища.

През 1875 г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947). с. 86.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]