Сопотски манастир „Възнесение Христово“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сопотски манастир)
Сопотски манастир
„Възнесение Христово“
Church of the Ascension - Sopot.jpg
Апсидата на църквата
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Населено мястоСопот
ВероизповеданиеБългарска православна църква
ЕпархияПловдивска
ИзгражданеXII век
СтатутДействащ манастир
Сопотски манастир
„Възнесение Христово“
в Общомедия

Сопотският манастир „Възнесение Христово“ или „Свети Спас“ е български православен манастир в Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в околностите на град Сопот в подножието на Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преместен на днешната си място към края на XIV век, той е продължител на другия манастир със същото име в сопотското землище, изчезнал около края на XIV век при османското нашествие. Може да се предположи, че манастирът „Свети Спас“ се е водил „царски“ – бил е дарен с права и имоти от цар Смилец, за което в манастира са се пазели няколко (вероятно две или три) грамоти, потвърждаващи даренията. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.

Старинна пощенска картичка с изглед към Сопотския манастир

През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция. В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) – от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г. Както бележи в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил манастира в 1845 г., в Сопотския манастир „Свети Спас“ винаги се е служило на църковнославянски и никога на гръцки език. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски. Тук са преписани и двете известни на науката „Сопотски преправки“ на „История славянобългарска“ от 1828 г. и 1845 г.

В този манастир Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г.[1], а по-късно го използва като едно от многото си убежища.

През 1875 г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947). с. 86.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]