Паисий Тесалиец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паисий
Παΐσιος
гръцки духовник
Роден
Починал

Паисий Тесалиец (на гръцки: Παΐσιος Θετταλός) е гръцки духовник, митрополит на Пловдив от 1818 г. до смъртта си в 1821 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паисий е родом от тесалийското село Клино край Трикала. Дълго време е епископ на Стаги (1784 – 1808).[1] Като такъв заминава на Света гора с патриаршеско поръчение да уреди в Карея училище за монаси и миряни. След френското нашествие в Египет (1798) Вселенската патриаршия, подтикната от Високата порта, прави Паисий свой екзарх (пълномощник) в Пелопонес. Той уталожва противоосманските вълнения сред тамошните гърци и се връща в Цариград, където десет години поред надзирава Великата народна школа и градските болници.[2] Бива назначен за митрополит на Силиврия (1816), но скоро е преместен на пловдивската катедра (15.03.1818) с цел да пресече недоволството срещу предишния владика Йоаникий.[3] Пристига в града на 21.05.1818 г. и при все големия дълг, натрупан от митрополията, успява да въведе ред в управлението ѝ и да въдвори съгласие сред местните християни.[4] „Освен със своята тактичност и миролюбие Паисий привличал паството си и със своето смирение."[5] През 1821 г. той умира в Пловдив от старост.[6]

Паисий е автор на една запазена в стария кодекс на Пловдивската митрополия автобиографична бележка[7] и на четири гръцки стихотворения.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [Γιαννόπουλος, Ν. Ι.] Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως μητροπολίτης Παΐσιος. – Θρακικά, 9, 1938, 419 – 421.
  2. Γλαβίνας, Α. Ο επίσκοπος πρώην Σταγών Παίσιος Ευσταθίου ως επιστάτης της Πατριαρχικής Σχολής Κουρούτσεσμε της Κωνσταντινούπολης. – Περί Θράκης, 4, 2004, 143 – 156.
  3. Lyberatos, A. Çelebis and Guildsmen in pre-Tanzimat Plovdiv: Breaking through the Orthodox Ancien Régime". – In: A. Anastassopoulos (ed.), Political Initiatives ‘From the Bottom Up’ in the Ottoman Empire. Irakleion, 2012, 95 – 103.
  4. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 187 – 191.
  5. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 190.
  6. Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, 84.
  7. Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 5, 1938 – 1939, 72 – 75; превод: Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, 21, 1946, 260 – 261.
  8. Γιαννόπουλος, Ν. Ι. Ανέκδοτα ποιήματα διαφόρων ποιητών του ΙΗ' αιώνος, αντιγραφέντα εκ του υπ' αρ. 15 χειρογράφου της Φιλαρχαίου Εταιρείας „Όθρυος“. – Επετηρίς του Φιλολογικού Συλλόγου Παρνασσός, 6, 1902, 137 – 139; Θρακικά, 20, 1944, 124, 136; Ιεροθέος Δοχειαρίτης, Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως Παΐσιος. – Θρακικά, 4, 1933, 363 – 364.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Гошев, И. Пловдивските архиереи от турското робство. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим по случай 80 години от раждането му и 60 години от приемане на духовно звание. С., 1931.
  • Αποστολίδης, Κ. Μ. Ο από Σηλυμβρίας Φιλιππουπόλεως μητροπολίτης Παΐσιος. – Θρακικά, 3, 1932, 17 – 35
  • Γλαβίνας, Α. Ο Κλεινοβίτης μητροπολίτης Φιλιππούπολης Παΐσιος Ευσταθίου (1818 – 1821). – В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 71 – 86
  • Γλαβίνας, Α. Ο Μητροπολίτης της Φιλιππούπολης Παΐσιος, 1818 – 1821, και η μονή της Υπεραγίας Θεοτόκου της Πετριτζονίτισσας. – Περί Θράκης, 1, 2001, 113 – 133