Направо към съдържанието

Хрисант Пловдивски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хрисант Пловдивски
гръцки духовник
Роден
около 1799 г.
Починал
Зографският надпис в Горноводенския манастир с името на Хрисант Пловдивски

Хрисант Пловдивски (на гръцки: Χρύσανθος) е гръцки духовник, митрополит на Смирна, Крит и Пловдив.[1]

Роден е в 1796 или в 1799 година в Дафия на Лесбос.[2][1] Учи в Айвалък. Замонашва се в Лимонския манастир на Лесбос.[1]

През април 1834 година е избран за мирски епископ и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на махалата Ставродроми.[1]

През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.[1] През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.[1][3]

На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.[4][1] Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.[5] Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „Света Петка[6] – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия Салчо Чомаков, Георгаки Чалъкоглу и Павел Куртович завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.[5]

Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.[1]

Хрисант умира на 4 септември 1869 година в Смирна.[1]

  1. а б в г д е ж з и Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σμύρνης κυρός Χρύσανθος. (1799-1869) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 декември 2020 г.
  2. pandektis.ekt.gr
  3. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.
  4. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663
  5. а б Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 234 – 235.
  6. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
Антемий мирски епископ
(април 1834 – юни 1840)
Кирил
Паисий смирненски митрополит
(юни 1840 – януари 1841)
Атанасий
Калиник критски митрополит
(декември 1843 – 24 август 1850)
Софроний
Никифор пловдивски митрополит
(24 август 1850 – 15 ноември 1857)
Паисий
Паисий смирненски митрополит
(15 ноември 1857 – 4 септември 1869)
Мелетий