Паисий Пловдивски
| Паисий | |
| български духовник | |
 Паисий Пловдивски, 1872 година. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
1810 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 февруари 1872 г.
|
| Религия | православие |
| Паисий в Общомедия | |
Паисий Пловдивски е източноправославен духовник, митрополит на Смирненската (1853 – 1857) и Пловдивска епархия (1857 – 1861), застъпник за въвеждането на българския език в богослужението.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Паисий е роден през 1810 година в град Янина със светското име Петър Зафиров. По произход е албанец, син на един учител на име Зафир.[1] Става дякон и протосингел на митрополит Йоаким, бъдещ вселенски патриарх. Заедно с него се мести на Света гора, в Цариград и в Смирна, където учи в евангелското училище. Следва богословие в Атинския университет. През 1853 г. е ръкоположен за епископ и избран за митрополит на Смирна.
Паисий става пловдивски митрополит на 15 ноември 1857 г., като предходникът му Хрисант Пловдивски го замества в Смирна.[2] Смяната е предизвикана от силната съпротива срещу Хрисант сред българската общност в Пловдив и Паисий полага усилия да смекчи конфликта между българи и гърци в града.[3]
В деня на Рождество Христово, на 25 декември 1859 г. Паисий и поп Златан, главен свещеник на пловдивския храм „Св. Богородица", отслужват Света литургия на църковнославянски вместо на гръцки език. Това е голямо постижение на българите в борбата за църковна независимост в града. На 9 ноември 1860 г. митрополитът пише до представителите на епархията, че се присъединява към обявената с Великденската акция независима българска църква.[4] На 25 февруари 1861 г. вселенският патриарх го сваля от длъжност,[5] но на 12 март българската общност в Пловдив обявява отделянето на епархията от Патриаршията и Паисий отслужва тържествена служба по този повод.[6]
На 15 април 1861 г. Патриаршията издейства от османското правителство той да бъде заточен:[7] първо на Света гора, впоследствие – в Чанаккале, накрая – на о. Халки.[8] След отстраняването на Паисий за пловдивски митрополит е определен българинът Панарет.[6]
След освобождаването си Паисий става деен участник в борбата за църковна независимост. Взема участие в заседанията на Първия църковно-народен събор в Цариград през 1871 г. и в изготвянето на Екзархийския устав.
Умира на 25 февруари 1872 г. в Цариград. Погребан е там, до българския храм „Св. Стефан“.[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Митрополит Паисий Пловдивски, турското правителство и епохата на Танзимата
- Навършват се 135 години от смъртта на Паисий Пловдивски
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 231.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 152. Посетен на 4 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Кесякова 1999, с. 127.
- ↑ Кирил Пловдивски 1948, с. 104 – 105.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 191. Посетен на 4 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ а б Кесякова 1999, с. 129.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 193. Посетен на 4 септември 2014. (на гръцки)
- ↑ Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града. Пловдив, 1984, 233 – 235.
- ↑ Архив Пловдивска митрополия, биография на архиереите
- Цитирани източници
- Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4.
- Кирил Пловдивски. Паисий митрополит Пловдивски в черковно-народната борба. Пловдив, 1948.
| Антим | → | смирненски митрополит (15 февруари 1853 – 15 ноември 1857) |
→ | Хрисант |
| Хрисант | → | пловдивски митрополит (15 ноември 1857 – 25 февруари 1861) |
→ | Панарет |
