Авксентий Велешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Авксентий Велешки. За велешкия епископ през 1903 вижте вижте Авксентий Пелагонийски.

Авксентий Велешки
български духовник
Avksentiy Veleshki.jpg
Роден
1798 г.
Починал
1 февруари 1865 г. (67 г.)
Подпис Auxentius of Veles Signature 11 September 1862 (vectorized).svg
Авксентий Велешки в Общомедия

Авксентий Велешки е български духовник, деец на националното движение за църковна независимост. Дейността на Авксентий Велешки изиграва значителна роля в борбата за създаване на самостоятелната Българска екзархия в 1870 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1798 година в Самоков. Произлиза от знатния самоковски род Чешмеджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва. Първоначално (около 1830 година) е дякон при кюстендилския митрополит Артемий. През 1831 година е ръкоположен за епископ с титлата Диополски и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил (1831-37).

През 1838 година става херцеговински митрополит в Мостар на мястото на митрополит Прокопий, който като член на Светия синод в Цариград не прекарва нито ден в епархията. В Мостар Авксентий налага големи такси за извършване на свещенодейството, сменя произволно свещеници, прегазва стари наредби и става силно непопулярен. Изцяло е в ръцете на Йоанис Ангелопулос, писар на херцеговинския управител Али паша Ризванбегович и зет на бившия владика Йосиф. Ангелопулос решава да доведе на престола отново своя тъст и Авксентий е сменен под натиска на Али паша. Авксентий временно се оттегля в манастира Житомислич, а след Възкресение 1848 година е преместен във Велес.[1]

От 1848 до 1855 година е митрополит на Велешката епархия и управлява и Кюстендилската (1851 - 1855). Съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар - заместник в Митрополията българския духовник и учител Аверки Попстоянов.

През 1855-58 година е отново заместник на митрополит Артемий. На 10 ноември 1858 г. е назначен от Цариградската партриаршия за митрополит на Драчка епархия,[2][3] но отказва да заеме поста[4] и се оттегля в Рилския манастир, а за драчки е избран Йосиф от Трикала, бивш Трикийски епископ. От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството. След Великденската акция от 1860 година се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград през февруари 1861 и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.

Завръща се от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Авксентий Велешки завещава цялото си имущество за благотворителни цели, като основната част от него е използвана за основаването на Самоковското богословско училище.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 10. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 158. Посетен на 2014-07-29.
  3. Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. с. 149. Посетен на 2014-09-28.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 160. Посетен на 2014-09-04.
  5. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 13.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Йордан - Северна Македония. София, 1906. с. 326-328;
  • Иванов, Йордан - Св. Иван Рилски и неговият монастир. София, 1917. с. 113-121;
  • Семерджиев Хр. - Самоков и околността му. София, 1913. с. 73-76;
  • Радивоев М. Търновски митрополит Иларион. София, 1912. с. 17-22;
  • Кирил, Патриарх Български - Принос към българския църковен въпрос. София, 1961. с. 14, 15, 37;
  • Кирил, Патриарх Български - Авксентий Велешки: Биогр. очерк (по случай 100 години от смъртта му - 1865). София, 1965;
  • Жечев Т. - Българският Великден или Страстите български. София, 1976;
  • Възвъзова-Каратеодорова К. - Непубликовани писма на Авксентий Велешки от 1861-1863 г. В : Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1. С. 28-44.
  • Генчев Н. - Българската възрожденска интелигенция: Енциклопедия. София, 1988. с. 27;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, стр.9-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

? диополски епископи
(1831 – 23 декември 1837)
последен
Прокопий херцеговински митрополит
(23 декември 1837 – март 1848)
Йосиф
Теоклит велешки митрополит
(март 1848 – октомври 1855)
Антим
Генадий драчки митрополит
(10 ноември 1858 – 21 януари 1859)
Йосиф
     Портал „Македония“         Портал „Македония