Авксентий Велешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Авксентий Велешки. За велешкия епископ през 1903 вижте вижте Авксентий Пелагонийски.

Авксентий Велешки
български духовник
Avksentiy Veleshki.jpg
Роден
1798 г.
Починал
Подпис Auxentius of Veles Signature 11 September 1862 (vectorized).svg
Авксентий Велешки в Общомедия

Авксентий Велешки е български духовник, деец на националното движение за църковна независимост. Дейността на Авксентий Велешки изиграва значителна роля в борбата за създаване на самостоятелната Българска екзархия в 1870 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1798 година в Самоков. Произлиза от знатния самоковски род Чешмеджиеви. Учи в Рилския манастир, където се замонашва. Първоначално (около 1830 година) е дякон при кюстендилския митрополит Артемий. През 1831 година е ръкоположен за епископ с титлата Диополски и назначен за митрополитски наместник в Кюстендил (1831-37).

През 1838 година става херцеговински митрополит в Мостар на мястото на митрополит Прокопий, който като член на Светия синод в Цариград не прекарва нито ден в епархията. В Мостар Авксентий налага големи такси за извършване на свещенодейството, сменя произволно свещеници, прегазва стари наредби и става силно непопулярен. Изцяло е в ръцете на Йоанис Ангелопулос, писар на херцеговинския управител Али паша Ризванбегович и зет на бившия владика Йосиф. Ангелопулос решава да доведе на престола отново своя тъст и Авксентий е сменен под натиска на Али паша. Авксентий временно се оттегля в манастира Житомислич, а след Възкресение 1848 година е преместен във Велес.[1]

От 1848 до 1855 година е митрополит на Велешката епархия и управлява и Кюстендилската (1851 - 1855). Съдейства за развитие на образователното дело в Кюстендил, където назначава за свой секретар - заместник в Митрополията българския духовник и учител Аверки Попстоянов.

През 1855-58 година е отново заместник на митрополит Артемий. На 10 ноември 1858 г. е назначен от Цариградската партриаршия за митрополит на Драчка епархия,[2][3] но отказва да заеме поста[4] и се оттегля в Рилския манастир, а за драчки е избран Йосиф от Трикала, бивш Трикийски епископ. От края на 50-те години активно участва в борбите за църковна независимост в Цариград и е противник на униатството. След Великденската акция от 1860 година се отрича от Вселенската гръцка патриаршия, заради което е лишен от църковен сан на църковния събор в Цариград през февруари 1861 и заточен от 22 април 1861 година заедно със своите съратници Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски в Мала Азия.

Завръща се от заточеничество в Цариград на 25 септември 1864 година. След завръщането си отхвърля предложението на Константинополския патриарх за примирение в замяна на възстановяване на църковния му сан. Заболява тежко и умира на 1 февруари 1865 година. Погребан е в двора на българската църква „Свети Стефан“ в Цариград.

Авксентий Велешки завещава цялото си имущество за благотворителни цели, като основната част от него е използвана за основаването на Самоковското богословско училище.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 10. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  2. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 158. Посетен на 2014-07-29.
  3. Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. с. 149. Посетен на 2014-09-28.
  4. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 160. Посетен на 2014-09-04.
  5. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 13.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Йордан - Северна Македония. София, 1906. с. 326-328;
  • Иванов, Йордан - Св. Иван Рилски и неговият монастир. София, 1917. с. 113-121;
  • Семерджиев Хр. - Самоков и околността му. София, 1913. с. 73-76;
  • Радивоев М. Търновски митрополит Иларион. София, 1912. с. 17-22;
  • Кирил, Патриарх Български - Принос към българския църковен въпрос. София, 1961. с. 14, 15, 37;
  • Кирил, Патриарх Български - Авксентий Велешки: Биогр. очерк (по случай 100 години от смъртта му - 1865). София, 1965;
  • Жечев Т. - Българският Великден или Страстите български. София, 1976;
  • Възвъзова-Каратеодорова К. - Непубликовани писма на Авксентий Велешки от 1861-1863 г. В : Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1. С. 28-44.
  • Генчев Н. - Българската възрожденска интелигенция: Енциклопедия. София, 1988. с. 27;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, стр.9-10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

? диополски епископи
(1831 – 23 декември 1837)
?
Прокопий херцеговински митрополит
(23 декември 1837 – 1848)
Йосиф
Теоклит велешки митрополит
(1848 – октомври 1855)
Антим
Генадий драчки митрополит
(10 ноември 1858 – 21 януари 1859)
Йосиф
     Портал „Македония“         Портал „Македония