Аверкий Попстоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аверкий Попстоянов
български духовник
Роден
1803 г.
Починал
10 ноември 1881 г. (78 г.)

Аверкий Попстоянов е български духовник, писател, автор на църковни песнопения и деец на българското просветно и национално Възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аверкий Попстоянов е роден през 1803 година в Дупница[1] в семейство на свещеник. Учи първо в родния си град, а после в Рилския манастир, Карловац, Сяр, Мелник и Букурещ на разноски на манастира. Учителства във Видин (1835-36), Казанлък (1836-38) и в Кюстендил като главен учител на класното училище (1850-58). Преподава катехизис, всеобща история, география, благонравие, славянска граматика, гръцка граматика, аритметика и Царственик (Историята на Паисий). Въвежда в кюстендилското училище взаимоучителната метода. През време на учителстването в Кюстендил е и секретар на Авксентий Велешки. От 1858 до 1878 година е игумен на Осоговския манастир „Свети Йоаким Осоговски“. В 1872 година Аверкий поема председателството на революционния комитет, основан от Тодор Пеев. Помощници на игумен Аверкий са свещеник Филотей, учителят в Крива паланка Димитър Петров Любенов и Димитър Пчелински.[2]

Автор е на проучения и проповоди. Превежда съчинения от гръцки език. Автор на „Житие светаго Григория“ (1852), „Оглашение кратко за българските деца“ и „Пособие за просвещение“ (1852) и други. Игумен на Жаблянския манастир (1879-1881). Аверки Попстоянов е един от най-известните представители на Рилската църковна певческа школа от първата половина на XIX век, неговите произведения, записани с помощта на Хрисантовата невмена нотация се съхраняват в Рилския манастир. Включва се в националноосвободителната борба, като поддържа връзки с Васил Левски, Тодор Пеев и Христо Македонски. Аверкий Попстоянов умира на 10 ноември 1881 година[2] в Жаблянския манастир.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • "Жития св. Григория архиепископа Омиритского и прения с некоего евреина, именуемаго Ервана, собрано и составлено на словенобългарский язык от Аверкиа П. С. монаха Рилскаго". Београд, 1852
  • "Оглашение кратко за българските деца" Београд, 1852.
  • "Пособие за просвещение" (1852)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефанов И. Аверкий Поп Стоянов като писател и обществен деец - В: сп.Училищен преглед. София, 1906. № 7. стр. 729-743;
  • Меджидов А. Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането. София, 1940. стр. 143-156;
  • Динев П. Рилската църковно-певческа школа в началото на 19 век и нейните представители, В : Изв. Инст. музика. София, 1957. Кн. 4. стр. 3-88;
  • Куюмджиева Св. Музикалните ръкописи в библиотеката на Рилския манастир В : Славянска палеография и дипломатика. София, 1980. Т. 1. стр. 266-272;
  • Атанасов А. Авторските песнопения на рилските музикални дейци (по изворови данни от църковнославянсите ръкописни певчески сборници от XIX век от Националния музей „Рилски манастир“) В : Бълг. музикознание. 1990. № 3. стр. 88-113;
  • Атанасов А. Преводните песнопения на рилските музикални дейци (по данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от XIX век от националния музей „Рилски манастир“) В : Бълг. музикознание. 1990. № 4. стр. 97-104;
  • Българска възрожденска интелигенция: Енциклопедия. София, 1988. стр. 27 [библиогр.].
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., БАН, стр. 9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 12.
  2. а б Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 4.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония