Тодор Пеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Пеев
български революционер и общественик
Тодор Пеев 
Роден: февруари 1842 г.
Починал: 26 юли 1904 г. (62 г.)

Тодор Пеев (Пейов) Стоянов е деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург. Член на Българското книжовно дружество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Пеев е роден през 1842 г. в град Етрополе. Първоначално се образова в родния си град, след това в Ловеч и София. Учи във Френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1863-1865).

Работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище „Напредък“ в Етрополе.

Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на ВРО (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията.

След Арабаконашия обир, към който има отношение, заминава за Браила (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“.

Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876).

Тодор Пеев, 1873 г.

Тодор Пеев се е познава и поддържа кореспонденция с много видни представители на национал-освободителното движение. В едно от писмата си до него Христо Ботев излива огорчението си от бездействието на революционните среди:

„Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва вопрос: що да пиша? … Не зная как мислите вие (ти и други) за себе си, но аз се признавам вече в тоя общ наш порок и бързам да прознеса над себе си праведния приговор. Пейов! Ние не сме направили и стотна част от онова, което би могли да направиме. Слава Богу и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете?“ (Писмо от 12.02.1876)

След Освобождението заема редица важни административни длъжности. Окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско. Окръжен управител във Варна (1899). Търговски агент в Скопие (1899-1901). Член на Българското книжовно дружество. Автор е на ценни мемоари и на пиесата „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“.

Разочарован от следосвобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 г. в град София

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Агенция „Фокус“ от 12 февруари 2006 г.