Агапий Войнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Агапий Войнов
български просветен деец
Роден
1838 г.
Починал
27 май 1902 г. (64 г.)

Агапий Войнов (светско име Ангел Войнов) е виден български възрожденски просветен деец и духовник, йеродякон.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Кюстендил. Учи в Кюстендилското класно училище при учителите Христо Крантов, Никола Тонджоров, Аверки Попстоянов и Дамаскин. От 1857 до 1859 година е учител в българското училище в Царево село, Пиянечко. През 1863 година завършва гръцката семинария в Ксанти и е ръкоположен за дякон. Служи при гръцките владици Дионисий Ксантийски и Теоклит Маронийски.

През 1866 година се установява в Цариград, където е дякон в българската черква „Свети Стефан“ и учител в българското класно училище. Там участва в разгара на църковно-националната борба като самоотвержен борец на българското просветно и духовно дело. Изпратен от Цариградско българско читалище в Македония да отваря български училища и да буди народното съзнание. Преследван е навсякъде от гръцките владици, клеветен пред турските власти, затварян и на няколко пъти нападан от фанатизирани гърци и гъркомани. Учителства в Солун (1869), Воден (1869), Струмица (1870-1872), Зарово (1872, 1874-1875) и Петрич (1873-1874). През ваканциите е проповедник в Прилеп, където поставя въпроса за отваряне на девическо училище. Поради бедността на струмичани той търси пари за училището с просия, а във Воден работи 9 месеца без заплата.

От 1876 година е на служба в Цариград при екзарх Антим I, който го изпраща във Видин. След Освобождението през 1878 година е председател на Съдебния съвет във Видин.

През ноември 1878 година се завръща в Кюстендил и до 1881 година е учител в кюстендилската реална гимназия, след това — секретар на Окръжния управителен съвет, старши писар при Окръжната постоянна комисия и секретар на Окръжния хигиеничен съвет. През 1879 година възобновява активната дейност на читалището и е избран за председател на читалище „Братство“ - Кюстендил. Председател е на училищното настоятелство. Деен член е и на Народнолибералната партия - стамболовисти.

През 1895 година се оттегля от служба поради здравословни причини. Народното събрание отхвърля неколкократните му молби за отпускане на пенсия. Умира в град Кюстендил в пълна забрава и крайна бедност.

Името му носи улица в Петрич.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ивановъ, Йорданъ. Сѣверна Македония. София, 1906, стр.348-352
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил. А-Я, София, 1988 г., изд.БАН. с.119.
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.157.
     Портал „Македония“         Портал „Македония