Агапий Войнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агапий Войнов
български просветен деец
Роден
1838 г.
Починал
27 май 1902 г. (64 г.)

Агапий Войнов (светско име Ангел Войнов) е виден български възрожденски просветен деец и духовник, йеродякон.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Кюстендил. Учи в Кюстендилското класно училище при учителите Христо Крантов, Никола Тонджоров, Аверки Попстоянов и Дамаскин Рилец. От 1857 до 1859 година е учител в българското училище в Царево село, Пиянечко. През 1863 година завършва гръцката семинария в Ксанти и е ръкоположен за дякон. Служи при гръцките владици Дионисий Ксантийски и Теоклит Маронийски.

През 1866 година се установява в Цариград, където е дякон в българската черква „Свети Стефан“ и учител в българското класно училище. Там участва в разгара на църковно-националната борба като самоотвержен борец на българското просветно и духовно дело. Изпратен от Цариградско българско читалище в Македония да отваря български училища и да буди народното съзнание. Преследван е навсякъде от гръцките владици, клеветен пред турските власти, затварян и на няколко пъти нападан от фанатизирани гърци и гъркомани. Учителства в Солун (1869), Воден (1869), Струмица (1870-1872), Зарово (1872, 1874-1875) и Петрич (1873-1874). През ваканциите е проповедник в Прилеп, където поставя въпроса за отваряне на девическо училище. Поради бедността на струмичани той търси пари за училището с просия, а във Воден работи 9 месеца без заплата.

От 1876 година е на служба в Цариград при екзарх Антим I, който го изпраща във Видин. След Освобождението през 1878 година е председател на Съдебния съвет във Видин.

През ноември 1878 година се завръща в Кюстендил и до 1881 година е учител в кюстендилската реална гимназия, след това – секретар на Окръжния управителен съвет, старши писар при Окръжната постоянна комисия и секретар на Окръжния хигиеничен съвет. През 1879 година възобновява активната дейност на читалището и е избран за председател на читалище „Братство“ - Кюстендил. Председател е на училищното настоятелство. Деен член е и на Народнолибералната партия – стамболовисти.

През 1895 година се оттегля от служба поради здравословни причини. Народното събрание отхвърля неколкократните му молби за отпускане на пенсия. Умира в град Кюстендил в пълна забрава и крайна бедност.

Името му носи улица в Петрич.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ивановъ, Йорданъ. Сѣверна Македония. София, 1906, стр.348-352
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил. А-Я, София, 1988 г., изд.БАН. с.119.
  3. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.157.
     Портал „Македония“         Портал „Македония